Панзо Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панзо Соколов
български революционер
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1948 г.

Панзо Соколов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в кумановското село Живине. Привечен е от Гоце Делчев във ВМОРО. Живине, заедно със съседното Винце, става център на българската организация в Кумановско. По време на Винишката афера в 1897 година къщата му е обсадена от аскер и Панзо Соколов и татко му са арестувани, като баща му умира в затвора. Става четник на Организацията. Участва в сраженията при Гюрищкия манастир през август 1903 година и при Пчиня. Арестуван е три пъти от османските власти, а по-късно и от сръбската власт.[1]

В 1947 година му е отказана илинденска пенсия от югославските власти.[1]

Умира след 1948 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Фељтон „Илинденски сведоштва“: Панзо Соколов (1) // Вечер, 11/12/2017. Посетен на 6 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
  2. 1892+ « 1948.01.12_Илинденски сведоштва – Панзо Соколов, Куманово // Македонска Национална Академија. Посетен на 18 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)