Перикли Чилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Перикли Чилев
български просветен деец

Роден
Починал
26 февруари 1925 г. (60 г.)
Научна дейност
Област Етнография

Перикли Томов Чилев е български учител и етнограф, деец на късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чилевъ, П. Кратка новогръцка граматика (За военнитѣ). София, Албано-Българска печатница „Напрѣдъкъ“, Хр. П. Люараси, 1914.

Перикли Чилев е роден в 1864 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Завършва гръцкото училище в Крушево, а в 1880 година и Солунската гимназия. В 1884 година завършва Атинския университет със специалност класическа филология.[2] Работи като учител в Крушево и Битоля от 1883 до 1904 година. Мести се в България и от 1 септември 1894 година до края на живота си преподава класически езици в Първа мъжка гимназия в София.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война прави научни обиколки в Македония. Чилев е полиглот – владее гръцки, албански, френски, румънски и немски език. Публикува серия пътни бележки и научни трудове върху културата на балканските народи, като „Тайните езици на слепците в Битолско“ (1900). Проучва етнографски материали и документи за Възраждането. Член е на дворцовата свита и преподава на принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски гръцки и латински. Член е на музейния комитет на Народния етнографски музей (1909). Член-учредител е на Македонския научен институт.[3][4][5][1]

Синът му Наум Чилев е филолог, журналист и кореспондент за френската преса.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Величкова, Ц. Перикли Чилев. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 5 февруари 2017.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  3. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 566.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 271 – 272.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. Парцел 27. // София помни. Посетен на 5 февруари 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония