Анастас Зограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Зограф
български зограф
Роден

Анастас (Атанас) Христов Зограф или Анастас Ангелевич е български възрожденски зограф от Македония.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Крушево, тогава в Османската империя. Работи заедно със синовете си Коста, Вангел и Никола до 1870 година.[1] Първото му дело са иконите в църквата „Света Богородица“ в Бела църква в 1826 година.[2][1]

Стенопис от Ошинския манастир
„Свети Наум“, църква „Св. св. Кирил и Методий“, Тетово, около 1853 година. Приписвана на Анастас Зограф от Крушево. Размери: 25,5 Х 20 Х 2 см

В 1839 година е спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.[3] На една икона на Свети Мина в църквата „Свети Мина“ в Гърниково, в долната част има надпис: „Анастасия иконописател от село Крушево в лета 1840“.[4] В 1842 година заедно с Наум изписва стенописите в църквата „Свети Николай“ в Ошин.[5]

Ктиторският надпис в Ошинския манастир с името на митрополит Калиник Мъгленски и Анастас Зограф, 1888 г.

В 1868 година рисува част от иконите за „Успение Богородично“ в Крушево. На иконата на Свети Илия е оставил надпис: „Сіѧ стаѧ икона пророка Иліа приложиѧ еснафъ кюркъцискыи, на новиїо храмъ Успеніе Богородицы въ Мало миѧчкѡ, приложи ѧ за душевно егѡ спасеніе въ вѣчно споминаніе и срукю Атанасъ съ сынови егѡ ѿ Крушево 1868 иуніѧ 19.“[2] Надписът на „Събор Апостолски“ е: „Сіѧ стаѧ икона дванадѣсетъ апостолы приложиа еснафъ дулћерскы масторы міѧцы проложиа въ храмъ престыѧ Богородицы за душевно егѡ спасеніе ивоъ вѣчнѡ споменаніе исруки Анастасови иконописателъ м. іуниѧ 20 1870.“[2] В женската църква е иконата на Въведение Богородично, която е надписана „Исъ рукі Анастасови 3: 1868.“[2]

В 1876 г. работи с Николай Михайлов по живописта и иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Бучин.[6]

В 1888 година Анастас със синовете си Вангел и Никола изписва църквата на Ошинския манастир „Свети Архангел Михаил“.[7][8]

Недатирана негова икона има в манастирската църква „Свети Архангели“ в прилепския квартал Варош. Надписът ѝ гласи „Иконописателъ Атанасъ ѿ село Крушево.“[2] Негови са и иконите в „Успение Богородично“ в Злетово,[9] в „Света Троица“ в Горно Трогерци[10] и в „Успение Богородично“ в Неманици.[11]

Стенописи от „Свети Димитър“ в Тушин[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
Анастас Зограф
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Анастасов
 
Вангел Анастасов
 
Никола Анастасов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наке Вангелов
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 49.
  2. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 278.
  3. Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници) – отбелязан е като „зуграф Анастасъ Ангелевичъ“ от Крушево.
  4. Св. Мина, с. Горниково // Културно и национално наследство на Кавадарци. Архивиран от оригинала на 2016-05-21. Посетен на 21 май 2016.
  5. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 162. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  6. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 358. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
  7. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  8. Αρχάγγελος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 13 февруари 2016.
  9. Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 13 февруари 2016.
  10. Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 13 февруари 2016.
  11. Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 13 февруари 2016.