Анастас Зограф
| Анастас Зограф | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Анастас (Атанас) Христов Зограф или Анастас Ангелевич е български възрожденски зограф от Македония.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Крушево, тогава в Османската империя. Работи заедно със синовете си Коста, Вангел и Никола до 1870 година.[1] Първото му дело са иконите в църквата „Света Богородица“ в Бела църква в 1826 година.[2][1]
В 1839 година е спомоществувател на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски.[3] На една икона на Свети Мина в църквата „Свети Мина“ в Гърниково, в долната част има надпис: „Анастасия иконописател от село Крушево в лета 1840“.[4] В 1842 година заедно с Наум изписва стенописите в църквата „Свети Николай“ в Ошин.[5]
В 1868 година рисува част от иконите за „Успение Богородично“ в Крушево. На иконата на Свети Илия е оставил надпис: „Сіѧ стаѧ икона пророка Иліа приложиѧ еснафъ кюркъцискыи, на новиїо храмъ Успеніе Богородицы въ Мало миѧчкѡ, приложи ѧ за душевно егѡ спасеніе въ вѣчно споминаніе и срукю Атанасъ съ сынови егѡ ѿ Крушево 1868 иуніѧ 19.“[2] Надписът на „Събор Апостолски“ е: „Сіѧ стаѧ икона дванадѣсетъ апостолы приложиа еснафъ дулћерскы масторы міѧцы проложиа въ храмъ престыѧ Богородицы за душевно егѡ спасеніе ивоъ вѣчнѡ споменаніе исруки Анастасови иконописателъ м. іуниѧ 20 1870.“[2] В женската църква е иконата на Въведение Богородично, която е надписана „Исъ рукі Анастасови 3: 1868.“[2]
В 1876 г. работи с Николай Михайлов по живописта и иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Бучин.[6]
В 1888 година Анастас със синовете си Вангел и Никола изписва църквата на Ошинския манастир „Свети Архангел Михаил“.[7][8]
Недатирана негова икона има в манастирската църква „Свети Архангели“ в прилепския квартал Варош. Надписът ѝ гласи „Иконописателъ Атанасъ ѿ село Крушево.“[2] Негови са и иконите в „Успение Богородично“ в Злетово,[9] в „Света Троица“ в Горно Трогерци[10] и в „Успение Богородично“ в Неманици.[11]
Стенописи от „Свети Димитър“ в Тушин
[редактиране | редактиране на кода]-
Стенописите на северната стена -
Стенописите на южната стена -
Стенописите на северната страна на тавана -
Стенописите на южната страна на тавана -
Стенописите при входа на църквата -
Стенописите от женската църква
.jpg){kind=small}
.jpg)
.jpg){kind=small}
.jpg){kind=small}
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Анастас Зограф | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Анастасов | Вангел Анастасов | Никола Анастасов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наке Вангелов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 49.
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 278.
- ↑ Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по молдавски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврейски и после по святое крещение се чини учител христианский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се преписа во простий и краткий язик болгарский к разумению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници) – отбелязан е като „зуграф Анастасъ Ангелевичъ“ от Крушево.
- ↑ Св. Мина, с. Горниково // Културно и национално наследство на Кавадарци. Архивиран от оригинала на 2016-05-21. Посетен на 21 май 2016.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 162. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 358. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Αρχάγγελος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Злетовска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-31. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 13 февруари 2016.
