Анастасия Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастасия Павлова
Родена
около 1869 г.
Починала
неизв.
Националност Флаг на България България
Стил народна музика
Професии певица
Инструменти вокал
Уверение, подписано от Коста Христов Попето, удостоверяващо, че народната певица Наста Павлова е вземала активно участие в Илинденско-Преображенското въстание
Текст
Увѣрение
Долуподписания Коста Христов Попето, гевгелийски войвода, родомъ отъ с. Смоквица, Гевгелийско, удостовѣрявамъ следното:
Презъ време на Илинденското възстание азъ и Андрей Димитровъ Докурчевъ отъ Велесъ действувахме въ Крушово. Лично азъ убихъ заптията на чешмата. После хвърлихъ бомба въ укимато. Таксидаритѣ откриха огънъ и убиха единъ крушовчанецъ. Тогава азъ запалихъ кѫщата, въ която бѣха таксидаритѣ, които изгорѣха вѫтре. Презъ време на подготовката на Илинденското възстание Наста Павлова взимаше най-живо участие. Най-самоотвержно тя помагаше при укриване на пушки и четници. По подозрение, че мѫжътъ ѝ убилъ турчинъ лежалъ въ Битолския затворъ, а по време на възстанието турцитѣ го заклаха, както бѣгаше съ едното си момиче, което не следъ много време умре. Следъ потушаването на възстанието пакъ Наста Павлова се нае съ рискъ на живота да ни крие у дома си мене и Андрея. Заедно съ майка си Тана Горчилова тя ни преобличаше въ попски дрѣхи като попове за да ни спаси живота... И до днесъ тя не престава съ своитѣ пѣсни да манифестира българщината на македонцитѣ, като чрезъ тѣхъ поддържаше високо духа на своитѣ сънародници презъ робството. Нейнитѣ народни пѣсни по Радио София сѫ били слушали въ Македония като литургия съ сълзи на очи.
Горното удостовѣрявамъ, за да ѝ послужи гдето трѣбва, защото тя наистина е една заслужила жена в борбитѣ за свободата на Македония.
Коста Хр. Попов

Анастасия Павлова Станковска Шаркова, по-известна само като Наста Павлова или Баба Наста, е българска революционерка и известна народна певица от Македония. Тя е първата народна певица, пяла на живо по Българското национално радио и първата изпълнителка на известната песен „Мо̀ре, сокол пие“ в 1940 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е около 1869 година[3] в Крушево, тогава в Османската империя.[2] По-време на Илинденско-Преображенското въстание Анастасия Павлова взема дейно участие в подпомагане на българските революционери. След потушаването на въстанието Наста Павлова укрива в къщата си българските революционери Коста Попето и Андрей Докурчев.[4] След като родният ѝ град остава в пределите на Сърбия, тя се мести в Свободна България и се установява в София. В България Наста Павлова става известна изпълнителка и е първата певица, пяла на живо фолклорни песни пред микрофона на Българското национално радио, тогава Българско народно радио.[2] Във втората половина на 30-те години на XX век Наста Павлова пее избрани македонски песни на живо по Радио София. Описвана е като стилна и даровита певица и като такава става много популярна в цяла България.[5] Тя е и първата изпълнителка на известената песен „Мо̀ре, сокол пие“ в 1940 година.[6][1]

Анастасия Павлова прави записи и в 1943 година на грамофонни плочи, които след това са дешифрирани от Тодор Тодоров. Тя записва общо 21 песни с различна тематика и функция, както също така и едно оплакване, което вероятно е единствено по рода си. То е посветено на убит от турците български революционер от Македония. В сбирката на Анастасия Павлова е много добре описан и крушевският лазарски обичай с песните към него.[5]

Фолклористът Манол Тодоров казва за нея:

Баба Наста беше голяма изпълнителка, колоритна личност и певица с хъс. Пееше вдъхновено и артистично. Тя не изпълняваше песента, тя я пресъздаваше![2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Анастасия Павлова Станковска от Крушево, Вардарска Македония - „Песен за Арсо Мицков войвода; Дей гиди Маро Селфийо леле; Стаменко пиле, шарено“, София, 1940 година. // Онлайн Библиотека „Струмски“. Посетен на 10 август 2018.
  2. а б в г Първите народни изпълнители в програмите на БНР. // Българско национално радио, 17 януари 2013. Посетен на 10 август 2018.
  3. Към юни 1939 година Анастасия Павлова е на 70 години. Вижте: Манолов, Илия. Приноси на Райна Кацарова за изучаване на музикалния фолклор на българите от Македония. // Българско музикознание 25 (1). Българска академия на науките, януари 2001. с. 23.
  4. Коста Христов Попето от с. Смоквица, Гевгелийско, Вардарска Македония – „Уверение до г-жа Наста Павлова – народна певица (Спомен от Илинденското въстание)“, София, 1941 година. // Онлайн Библиотека „Струмски“. Посетен на 10 август 2018.
  5. а б Манолов, Илия. Приноси на Райна Кацарова за изучаване на музикалния фолклор на българите от Македония. // Българско музикознание 25 (1). Българска академия на науките, януари 2001. с. 23.
  6. „Мо̀ре, сокол пие“. // Българска история, 29 март 2014. Посетен на 10 август 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония