Николае Бацария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николае Бацария
Nicolae Batzaria
BATZARIA Nicolae.jpg
османски политик, арумънски и румънски писател и публицист
Псевдоним Н. Мачедоняну, Али Баба, Мош Ене, Мош Нае
Роден 20 ноември 1874 г.
Починал 28 януари 1952 г. (77 г.)
Националност Флаг на Османската империя Османска империя,
Флаг на Румъния Румъния
Активен период 1901 - 1944 г.
Жанр анекдот, детска литература, детска песен, комикс, есе, приказка, фентъзи, жанрова литература, спомени, новела, сатира, пътепис
Депутат в Османския парламент:
(1908 – 1912)   (1912)   
Николае Бацария в Общомедия

Николае (Кола) Константин Бацария (на румънски: Nicolae Constantin Batzaria, на арумънски: Nicolae Constantin Batzaria, фамилията му се среща и като: Besaria, Basarya, Bațaria и Bazaria), известен и под псевдонимите Н. Мачедоняну, Мош Нае, Мош Ене и Али Баба (N. Macedoneanu, Moș Nae, Moș Ene и Ali Baba), е османски и румънски политик и румънски и арумънски писател и публицист. Като учител и инспектор на румънските училища в Османската империя, Бацария се занимава с журналистика в началото на XX век и се присъединява към нелегалното младотурско движение, служейки като негова връзка с румънските организации в империята. Победоносната Младотурска революция в 1908 година изкарва Бацария във върховете на османската политика, като му осигурява място в Османския сенат и министерски пост по време на управлението на тримата паши. Бацария е натоварен с няколко дипломатически мисии, включително и участие в Лондонската конференция в 1913 г. Поради обвързването на страната с Германия в Първата световна война и нарастващия турски национализъм на младотурския режим Бацария напуска империята и се установява в Румъния. В Румъния започва да пише обилно жанрова литература и детка литература. Заедно с комикс художника Марин Йорда Бацария създава Хапля, един от най-популярните герои на ранния румънски комикс. Бацария също така събира и преразказва приказки от различни фолклорни традиции, публикува оригинални новели за юноши, както и спомени за живота и дейността си в Македония. Бацария е член на румънския сенат за един мандат, част е от редакцията на левите издания „Адевърул“ и „Диминяца“, както и основател на детското приложение на „Диминяца“, преди да премине в десния „Универсул“. По време на комунистическия режим след 1944 г. Бацария е преследван и умира в концентрационен лагер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Бацария е роден на 20 ноември 1874 година[1] във влашко семейство в смесения българо-влашки македонски град Крушево, тогава в Османската империя, в голяма фамилия, разпръсната в Анатолия, Египет и Румъния.[2] Начално училище завършва в Крушево, където му преподава Стерие Космеску, а след това учи в Румънския лицей в Битоля,[2] който завършва в 1891 г.[3] След това учи във Филологическия и Юридическия факултет на Букурещкия университет,[4][1][5] но поради финансови трудности не успява да завърши.[2] В Букурещ Бацария попада под силното влияние на теоретика на румънския национализъм Николае Йорга, който чете лекциите му по история през първата година на Бацария в университета.[6] Той споделя убеждението на Йорга, че арумъните не са изолиран балкански етнос, а са част от голямата румънска общност. Както самият той обяснява:

румънският народ [е] единно и неделимо тяло, без значение в кой регион се е заселил по стечение на историческите обстоятелства

а „македонските румъни“ представляват „най-далечната клонка на румънското дърво“.[7]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Бацария се звръща в Османската империя и работи като учител и директор на началното румънско училище в родното си Крушево.[2] След това преподава в Янинския румънски лицей и в Битолския румънски лицей, на който по-късно е директор.[8]

Бацария пише изключително активно в румънските периодични издания както на арумънски, така и на румънски език. Негови трудове се появяват на страниците на „Семънъторул“, особено по време на директорството на Николае Йорга.[9] Публикува в „Адевърул“, „Диминяца“, „Флакъра“, Архива, Овидиу, „Гъндул Ностру“,[1]Вяца Ромъняска“ и „Нямул Ромънеск“.[10]

Пише също така и в арумънските издания, като например започналия да излиза в 1893 година „Пенинсула Балканика“ - като описва арумъните като субгрупа на румънския етнос.[9] Подписът на Бацария се среща и в издания като „Мачедония“ (1901), „Ревиста Мачедонией“ (1905 - 1906), „Екоул Мачедонией“ (1903 - 1906), в годишниците на Обществото за македонорумънска култура, както и в „Курие де Балкан“ (1904 – 1911) на Николае Папахаджи.[10]

В 1901 година основава и издава в Битоля, а по-късно в Солун, списанието „Фръцилия“ (1901 - 1903),[10] което излиза на арумънски език.[11][12] В същата година издава първия си труд - сборника с народни анекдоти Пъръвулии (Părăvulii).[13] През януари 1903 година в Битоля основава списанието „Лумина“, списвано главно на румънски език, и смятано за най-доброто арумънско списание, тъй като в него пишат многобройни румънски интелектуалци.[14][11] Материалите си в него Бацария подписва като Н. Мачедоняну (N. Macedoneanu).[11] Списанието публикува културни и политически информации, модели на училищни уроци, проза и поезия.[11][9] В него публикуват материали на арумънски и водещи фигури на арумънската култура като Марку Беза, Георге Мурну, Нуши Тулиу и Нида Бога.[9]

През март 1903 година Бацария основава и издава букурещкия вестник „Ромънул де ла Пинд“ (1903 - 1912).[14][15] Вестникът е антигръцки настроен, като смята, че куцовлашкият елемент в Македония не е заплашен от българизация, освен незначителен брой власи номади, и поради тази причина Румънската пропаганда в Македония и Вътрешната македоно-одринска революционна организация са естествени съюзници в борбата за автономия на Македония. Определя българската организация като искрено работеща в това направление, а Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като инструмент на Гърция за елинизация на областта.[16] В 1906 година става директор на литературното списание „Граю Бун“ (1906 - 1907), в което също се подписва като Н. Мачедоняну.[17] Бацария е редактор на излизащия в Солун през 1908 - 1909 г. вестник на арумънски език „Дещептаря“.[18][19]

Бацария, подобно на много балкански интелектуалци от епохата, е полиглот - освен родния му арумънски и родствения румънски, говори турски, гръцки, български, сръбски и френски.[4] Литературният критик и мемоарист Барбу Чьокулеску, приятел на Бацария от детство, си спомня, че арумънският журналист говори „всички балкански езици“ и „отличен румънски“ с „крехък“ акцент.[20] Българският на родения в Македония Бацария е отличен. Охридчанинът Петър Карчев пише за него:

Във важни за националното самоопределение на македонските българи моменти той се беше проявявал в благоприятен за нас смисъл, макар че не са липсвали в неговата дейност и някои враждебни актове спрямо българското културно-просветно движение в бивша Турция.[21]

Избран е за депутат и на изборите в 1908 и на изборите в 1912 година и в продължение на осем години като представител на арумъните в Османския парламент от младотурската партия Комитет за единство и прогрес. В 1913 година е министър и е делегат на преговорите за Лондонския мир.

Николае Бацария и Филип Миша като депутати в Османския парламент

В Румъния[редактиране | редактиране на кода]

След 1920 година емигрира в Румъния и става сенатор. Умира в лагера Генча в 1952 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бацария е плодовит автор на проза и поезия на арумънски и румънски език, записва и арумънско народно творчество. Една от централните теми в литературните му творби е миналото на арумъните. Публицистичните му творчество е посветено главно на културно-националните проблеми на арумъните. В статиите си Бацария е последователен противник на гръцката пропаганда сред македонските власи и се бори за тяхната еманципация сред останалите народи, населяващи Македония - гърци, българи, сърби, евреи и други.[22]

През 1927 година по сценарий на Бацария е заснет филмът „Хапля“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Batzaria Nicolae. // Cronologia della Letteratura Rumena. Dipartimento di Lingue e Letterature Neolatine, Università degli Studi di Firenze. Посетен на 2016-04-12.
  2. а б в г Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 79. Посетен на 2016-04-11.
  3. Liceul Roman din Bitolia. // Lumina (10 festival). Octombrie 1905. с. 303.
  4. а б Karpat, Kemal H. The Memoirs of N. Batzaria: The Young Turks and Nationalism, in Studies on Ottoman Social and Political History. Leiden, Boston & Cologne, Brill Publishers. ISBN 90-04-12101-3. с. 563.
  5. Antonian, Eduard. Turcia, Junii Turci şi armenii în memoriile lui Nicolae Batzaria. // Ararat XIV (8). 16 - 30 aprilie 2003. с. 6.
  6. Bazaria, N. Profesorul N. Iorga: Impresii şi amintiri. // Lumina 77 (11 - 12). Noembrie - Decembrie 1942. с. 37 - 38.
  7. Bazaria, N. Profesorul N. Iorga: Impresii şi amintiri. // Lumina 77 (11 - 12). Noembrie - Decembrie 1942. с. 41.
  8. Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 80. Посетен на 2016-04-11.
  9. а б в г Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 81. Посетен на 2016-04-11.
  10. а б в Zbuchea, Gheorghe. O istorie a românilor din Peninsula Balcanică. Bucharest, Editura Biblioteca Bucureștilor, 1999. ISBN 973-98918-8-8. с. 82. Посетен на 2016-04-11.
  11. а б в г Pariza, Maria. Presa aromână în date, 5. // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 2016-04-12.
  12. Gicâ, Gicâ. Ziare şi reviste aromâne la sfârşitul secolului XIX şi începutul secolului XX. // Daima II (4-5). с. 6.
  13. Batzaria, Nicolae. Părăvulii. Bucureşti, 1901.
  14. а б Gicâ, Gicâ. Ziare şi reviste aromâne la sfârşitul secolului XIX şi începutul secolului XX. // Daima II (4-5). с. 7.
  15. Pariza, Maria. Presa aromână în date, 6. // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 2016-04-12.
  16. Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.41-59
  17. Pariza, Maria. Presa aromână în date, 7. // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 2016-04-12.
  18. Pariza, Maria. Presa aromână în date, 8. // Proiect Avdhela. Biblioteca culturii aromâne. Посетен на 2016-04-12.
  19. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920. // Εργαστήρι Ιστορίας, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Посетен на 2016-04-12.
  20. Cioculescu, Barbu. Soarele Cotrocenilor. // Litere XII (2). februarie 2011. с. 11.
  21. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 817 - 818.
  22. Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“. Скопје, 2007. с. 41-42.