Николае Папахаджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николае Папахаджи
Nicolae A. Papahagi
арумънски активист
Магдалена Папахаджи, по баща Петрашинку, Николае Папахаджи, двегодишният им син Валериу Папахаджи и Поликсена Петрашинку, майка на Магдалена, Цариград, 1907 г.
Магдалена Папахаджи, по баща Петрашинку, Николае Папахаджи, двегодишният им син Валериу Папахаджи и Поликсена Петрашинку, майка на Магдалена, Цариград, 1907 г.

Роден
Починал

Образование Битолски румънски лицей

Николае А. Папахаджи (на румънски: Nicolae A. Papahagi) е арумънски писател, журналист и учител, деец на румънската пропаганда сред арумъните и мъгленорумъните.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Папахаджи е роден в голямото македонско влашко (арумънско) село Авдела, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в лазаристкото училище при отец Жан-Клод Фавериал. Завършва Румънския лицей в Битоля в 1901 г.[1] Занимава се с търговия. В 1907 година е назначен за директор на румънския интернат в Цариград. Пише в различи арумънски издания – солунското „Фръцилия“ (1901 – 1902), а от 1904 до 1911 година издава и ръководи „Курие де Балкан“ в Букурещ.[2][3]

Взима участие в сепаратисткото движение по време на Първата световна война. В 1919 година семейството му се установява в Букурещ, където той работи във външното министерство.[4]

През юли 1919 г. Македоно-румънското културно-просветно дружество в Букурещ депозира пред Мирната конференция в Париж мемоар, подписан от д-р Г. Д. Гюламила, д-р Перикле Пючеря, Никола Папахаджи и Чезар Папакостя. Мемоарът заклеймява като крайно несправедлива подялбата на Македония от 1913 година, която „дълбоко не задоволи различните народности в Македония“. Затова тя трябва да се остави на македонците. „За да подпомогне реализирането на това толкова скъпо желание на македонците, Македоно-румънското културно-просветно дружество е натоварило вече една делегация избрана от собствената му среда, да се отнесе в Париж и да ходатайствува пред събраната в тоя град конференция върху базата на принципа на народностите и самоопределението на последните: 1. Признаване независимостта на румънския кантон в Пинд, прокламирана вече ог Националния съвет на населението в тоя край, и 2. За останалата част от Македония установяването на политически режим, който да осигури на всички националности в тая страна, включително и на румънския елемент пълна автономия във всяко отношение.“ Според мемоара румънското население настоява за автономна Македония по възможност по швейцарски образец, защото Македония е „толкова различна по своето етническо устройство“. Автономията има за цел и избягването на непосредственото съприкосновение между „държави като Гърция и България например“, които имат стари вражди и така да се избегне нова война Балканите. [5]

Автор е на няколко книги, посветени на арумъните. Умира в 1931 година.[6]

Синът му Валериу Папахаджи е виден румънски публицист и историк.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Македония“         Портал „Македония