Направо към съдържанието

Бабаески

Бабаески
Babaeski
Турция
41.4325° с. ш. 27.0931° и. д.
Бабаески
Мармара
41.4325° с. ш. 27.0931° и. д.
Бабаески
Страна Турция
РегионМармара
Надм. височина55 m
Население25 559 души (2000)
Телефонен код0288
Официален сайтwww.babaeski.bel.tr
Бабаески в Общомедия

Бабаески (на турски: Babaeski) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център в област Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в центъра на източнотракийската равнина, на 25 километра южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

История[редактиране | редактиране на кода]

През 755 г. Контантин V Копроним отблъсква българско нашествие и при преследването успява да погуби много българи. Изразено е предположението, че именно тогава крепостта Бурдидзо заради станалото била преименувана Булгарофигон, което означава „Българско бягство“.[1] Крепостта е превзета закратко от Крум през 813 г.[2] и по-късно от наследника му Маламир.[3] Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци, разиграло се край града през лятото на 896 г.

В 19 век Бабаески е градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бабаески има 420 домакинства и 420 жители българи, 480 мюсюлмани и 650 гърци.[4] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 245 гръцки семейства.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бабаески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] По време на войната при Бабаески българската армия нанася тежко поражение на османските сили.

Гръцкото население на Бабаески се изселва след Гръцко-турската война (1919 – 1922).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бабаески
Починали в Бабаески
  • Илия Стоянов (1882 – 1912), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[9][10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Божилов, Васил Гюзелев - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век // Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.159
  2. Иван Божилов, Васил Гюзелев - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век // Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.190
  3. Иван Божилов, Васил Гюзелев - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век // Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.220
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 38 – 39.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.301.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 671.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 166