Борба за българска църковна независимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българска църковна борба)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Султански ферман за учредяване на Българската екзархия

Борбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят самостоятелната Българска православна църква. В този период зачестяват стълкновенията с гръцките духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите усвояват редица храмове в Мизия, Тракия и Македония и получават правото да се черкуват на български език. В резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия.

Тази борба минава през условно три фази:

  • За назначаване на българско духовенство и ползване на български език в църквите;
  • За установяване на народна църква;
  • За определяне границите на Българската екзархия.[1]

Хронология на борбата за църковна независимост[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Българската екзархия (1870 – 1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да представляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.[6]

Документи[редактиране | редактиране на кода]

Образ на царский ферман за решението на българский въпрос. Цариград, 1870

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Д-ръ Христо Станевъ Стамболски. Автобиография. Дневници и спомени на д-ръ Христо Станевъ Стамболски отъ Казанлѫкъ. Томъ I (1852 – 1868). София, Държавна печатница, 1927.
  • Д-ръ Христо Станевъ Стамболски. Автобиография. Дневници и спомени на д-ръ Христо Станевъ Стамболски отъ Казанлѫкъ. Томъ II (1868 – 1877). София, Държавна печатница, 1927.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща „Стрелец“, София, 1994.
  2. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  3. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.
  4. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  5. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954-621-213-X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков, издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 954-528-467-6, с. 593 – 594.
  6. Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch – und – Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917