Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език
Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика
Автор Вук Караджич
Първо издание 1822 г.
Австрийска империя
Оригинален език сръбски
Жанр сравнително езикознание
Вид речник
Страници 54
Предходна 1787 – 1793

бележки

„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 г. във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.

Негов автор е сръбският езиковед Вук Караджич, който обаче е използвал изцяло ръкописа на Марко Георгиевич от 1821 г., като е променил правописа на автора съобразно своите възгледи.[1]. Съдържа образци от българския език, а именно 27 народни песни (продиктувани от българин от Разлог), превод от Евангелието и по-точно притчата за милостивия самарянин, както и притчата за блудния син.

Българите, предоставили сравнителни филологически образци от българския речников фонд на Вук Караджич, са Марко Георгиевич, Михаил Герман и Пантелей Хаджистоилов[2].

Значение[редактиране | редактиране на кода]

С това издание се поставя началото на съвременната научна българистика. Авторът вероятно е подбуден и в това си начинание от Ерней Копитар и Йозеф Добровски. В началната епоха от развоя на славистиката все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий, т.е. на старобългарския език. Практически, до това време още от 17 век всички южнославянски езици са означавани с неутралния термин илирийски език (южнославянски). [3]

Предисловие[редактиране | редактиране на кода]

По време на въстанието в Белградския пашалък под водачеството на Карагеорги Петрович, Караджич се запознава с българи, участници във въстанието. По-късно Караджич пише и биография на хайдут Велко.

Преди това си свое допълнение сръбският книжовник издава през 1814 г. първата съвременна Граматика на сръбския език, а през 1818 г. и Сръбски речник.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Първият превод на новобългарски език на допълнението към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, публикувано от Вук Караджич във Виена през 1822 г., е дело на Димитър Маринов от 1887 г.

Вторият превод на допълнението към първия сравнителен речник на всички езици и наречия е от оригинала от 1822 г. и се намира в книгата „Вук Караджич за българите и европейската българистика“ на Илия Конев.

Третият превод на „Додатак“-а е направен през 2015 г. от Диян Д. Желязков. Публикуван е в книгата: „Додатак“-ът на Вук Караджич от 1822 г., фотокопийно представен и преведен от Диян Желязков.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.ezik-i-literatura.eu
  2. Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 137 – 163. Пропилер, 2007.
  3. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]