Направо към съдържанието

Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“
„Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свују језика и наречија, с особитим огледима бугарског језика“
АвторВук Караджич
Първо издание1821 г.
Виена, Австрийска империя
Оригинален езиксръбски
Жанрсравнително езикознание
Видречник
Страници54

бележки

„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 година във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.

Негов автор е сръбският езиковед Вук Караджич, който обаче е използвал изцяло ръкописа на Марко Георгиевич от 1821 година, като е променил правописа на автора съобразно своите възгледи.[1] Съдържа образци от българския език, а именно 27 народни песни (продиктувани от българин от Разлога), превод от Евангелието и по-точно притчата за милостивия самарянин, както и притчата за блудния син.

Българите, предоставили сравнителни филологически образци от българския речников фонд на Вук Караджич, са Марко Георгиевич, Михаил Герман и Пантелей Хаджистоилов.[2]

Авторът вероятно е подбуден за съставянето на речника от Ерней Копитар и Йозеф Добровски. Ръкописът на български, използван от Караджич,се пази в Копитаровата сбирка в Любляна.[3] В началната епоха от развоя на славистиката все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий, тоест на старобългарския език. Практически, до това време още от XVII век всички южнославянски езици са означавани с неутралния термин илирийски език (южнославянски).[4]

По време на въстанието в Белградския пашалък под водачеството на Карагеорги Петрович, Караджич се запознава с българи, участници във въстанието. По-късно Караджич пише и биография на хайдут Велко.

Преди това си свое допълнение сръбският книжовник издава през 1814 г. първата съвременна Граматика на сръбския език, а през 1818 г. и Сръбски речник.

Първата част съдържа сравнение на думи от руския, илирийския и сръбския език по Санктпетербургските речници от ляво, а от дясно преводи на сръбски и български според Вук Караджич. Българските думи са написани с лична ортография създадена от него, базирана на сръбската. Тя съдържа всички сръбски букви заедно с още две, именно ъ и ѐ. ѐ не съществува в днешния книжовен език, а е характерна за разложкия говор и се произнася между /а/ и /е/, близо до гласната в английската дума "cat". Буквите ћ и ђ се произнасят не като в сръбския език, а като македонските букви ќ и ѓ. Членът от мъжки род не е -ът, а , както в разложкия говор. По този правопис, думата „яйце“ би била написана „јајце“

Първият превод на новобългарски език на допълнението към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, публикувано от Вук Караджич във Виена през 1822 г., е дело на Димитър Маринов от 1887 г.

Вторият превод на допълнението към първия сравнителен речник на всички езици и наречия е от оригинала от 1822 година и се намира в книгата „Вук Караджич за българите и европейската българистика“ на Илия Конев.

Третият превод на „Додатака“ е направен през 2015 година от Диян Д. Желязков. Публикуван е в книгата: „Додатак“-ът на Вук Караджич от 1822 година, фотокопийно представен и преведен от Диян Желязков.[5]

  1. www.ezik-i-literatura.eu // Архивиран от оригинала на 2019-03-30. Посетен на 2019-03-30.
  2. Конев, Илия. Вук Караджич за българите и европейската българистика, стр. 137 – 163. Пропилер, 2007.
  3. Илиева, Лилия. Българският първообраз на „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници“ // Език и литература. 3-4 2018. с. 225-234.
  4. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  5. „Додатак“-ът на Вук Караджич от 1822 година, фотокопийно представен и преведен от Диян Желязков. Информа Принт, 2015. ISBN 9786197252057.