Илирийски език (южнославянски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Илирийски език е общо наименование на южнославянските езици от преди възникването на славистиката и кирилометодиевистиката и най-вече по османско време. [1]

В началната епоха от развоя на славянската филология все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий. Практически, до излизането на Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език в тогавашната славистична наука още няма общоприето гледище по въпроса дали българският е отделен език или е южнославянско наречие. [2]

Йозеф Добровски подразделя различните южнославянски говори на:

  1. български
  2. сръбски
  3. босненски
  4. словенски
  5. далматински, под който по всяка вероятност има предвид хърватски чакавски
  6. дубровнишки, който днес е по-известен като дубровнишки говор [3]

Йозеф Добровски през 1792 г. дори критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на българите, стр. 265
  2. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  3. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  4. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.