Кирилометодиевистика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кирилометодиевистиката е дял на славистиката и същевременно интердисциплина с развойна изследователска насоченост. Изследователският ѝ предмет са живота и делата на Кирил и Методий във всичките им съвременни и научни измерения, включително и тези на учениците им. Кирилометодиевистиката е същността на славистиката. [1]

Първите съвременни изследвания по кирилометодиевистика датират от края на 18 век, като дисциплината става в известен смисъл класическа през 19 век. В българските земи за първи път се отдава почит на братята в Пловдивското класно училище, открито през 1850 г. от Найден Геров. По негова инициатива, за пръв път на 11 май 1851 г. в това училище е почетен деня на равноапостолите като празник на българската просвета. Като светски и просветен празник 11 май се отбелязва от 1857 г. [2][3]

Основните изследователски теми на дисциплината са възникването и разпространението на глаголицата и кирилицата. В тази връзка все още са актуални въпросите за тяхното авторство (живот и дело на Кирил и Методий и на Свети Седмочисленици и ученици), точно време и място на създаване, графика, достоверност на художествените източници, характера на литургията по време на техните мисии. Историческите източници на кирилометодиевистиката са основно старобългарски и латински. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 5-6;43.
  2. ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
  3. Движение за национална българска просвета през XIX в.
  4. Изследвания по кирилометодиевистика; Извори за делото на Константин-Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 47.