Ђ
| Кирилска буква Ђ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
 | ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0402 | ||||||
| Mалка: U+0452 |
Ђ, ђ е шестата буква от сръбската и босненската кирилица, както и осма от черногорската кирилица, използвана за обозначаване на звучната венечно-небна преградно-проходна съгласна [d͡ʑ] (д͡ьжь). Графемата Ђ е наложена към средата на 19 век от сръбския езиковед и реформатор Вук Караджич, заимствайки облика от буквата Ћ.
Буквата съответства на Đ, đ в латинския вариант на сръбската азбука (или т.нар. „га̀ица“, която използват и хърватите).
Въведената от АСНОМ в македонската писмена норма през 1945 г. буква Ѓ [ɟ] (гь) се смята за производно и подобие на Ђ. По модел на сръбската азбука, графемата Ѓ е поставена на шесто място в новосъздадената азбука, между Д и Е.
Ђ не трябва да се бърка с приличащите ѝ по външен вид Ћ [ʨ] и ѣ [æː].
| Код | Регистър | Десетичен | Шестнадесетичен | Осмичен | Двоичен |
|---|---|---|---|---|---|
| Уникод | Главна | 1026 | 0402 | 002002 | 0000010000000010 |
| Малка | 1106 | 0452 | 002122 | 0000010001010010 | |
| ISO 8859-5 | Главна | 162 | a2 | 242 | 0010100010 |
| Малка | 242 | f2 | 362 | 0011110010 | |
| Windows 1251 | Главна | 128 | 80 | 200 | 0010000000 |
| Малка | 144 | 90 | 220 | 0010010000 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Maretić, Tomislav (1899). Gramatika i stilistika hrvatskoga ili srpskoga književnog jezika, p. 14-15. Štampa i naklada knjižare L. Hartmana, Zagreb.
| |||||||||||||||||||||||