В

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кирилска буква В
Cyrillic letter Ve - uppercase and lowercase Wikipedia RUS.svg
Цифрова стойност: 2
Уникод (hex)
Главна: U+0412
Mалка: U+0432
Кирилска буква В
Cyrillic letter Ve - uppercase and lowercase Wikipedia BGR.svg
Цифрова стойност: 2
Уникод (hex)
Главна: U+0412
Mалка: U+0432.loclBGR

В, в е третата буква в кирилицата[1][2], която представя звука /в/. Буквата изглежда по същия начин като главната латинска буква B, но има различно произношение.

Тази буква произлиза от гръцката буква бета(вита) (Β, β), която очевидно вече се е произнасяла [в] в гръцкия език, когато е създадена кирилицата. Старото име на буквата в е вѣдѣ и има числова стойност 2.

От края на 50-те години на XX век датира началото на развитието на съвременната форма на българската кирилица. В съвременната форма на българската кирилица повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[3]. Това се отнася и до малката буква в, която получава горна дължина. Тъй като стандартът Уникод не предвижда уникален Уникод номер за българската кирилица, при типографското изграждане на съвременните дигитални шрифтове знаците се въвеждат чрез добавяне на код за локалност (за редовната буква в този код е 0432.loclBGR[4]). Възможността за използването на съвременната българска форма на кирилицата при електронната обработка на информацията зависи от това, дали шрифтът съдържа локалните форми за български език и дали програмите, с които се извършва обработката на информацията, ги поддържат.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бояджиев, Т. Българската графична система. In: Български език и литература, 4, 1973.
  2. Добрев, Ив. Кирилица.In: Кирило-Методиевска енциклопедия. II. И-О. София. 1995.
  3. Кръстев, Красен. Българската кирилица като знак за идентичност. // в. Култура, 22 май 2015. Посетен на 3 март 2017.
  4. What shall be done for Bulgarian Cyrillic .loclBGR