Българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Times New Roman
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата, която датира от края на 50-те години на XX век. Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните.[1]

С падането на България под турско робство през XIV век спира и нейното активно участие в развитието на кирилицата. Лидерството се поема от Русия. Именно там в началото на XVIII век цар Петър I започва реформата на кирилицата по образец на латиницата. Целта е създаването на един по-съвременен имидж на Русия. От латиницата е взета една нейна важна особеност: тя използва и редовните букви при набор на текстовете. Така в кирилицата се слага началото на използването на редовните букви при печат. Трябва да се спомене, че по това време някои от редовните букви вече съществуват, но само в ръкописното писмо. В типографски аспект реформата включва промяна на конструкцията и силуета на повечето от знаците. Основна роля в оформянето на знаците има самият Петър I, а изработването е дело първоначално на холандски и впоследствие на руски майстори. Интересно е да се отбележи, че някои от знаците на редовните букви следват логиката на ръкописните образци (д, л, п, т). Създава се така нареченият граждански шрифт. С течение на времето той леко се променя, като редовните версии на гореспоменатите знаци се трансформират в умалени версии на съответните главни знаци. Това е и крайната фаза във формирането на съвременната руска кирилица.[2]

По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен.

При българската кирилица, както и при латиницата, процентът на редовните знаци, които са с форми, различни и по-уникални от главните, е значително увеличен – 73,3% при българската кирилица (22 от 30 знака) и 73% (19 от 26 знака) при латиницата.

Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5 – 4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното m, което е с около 40% по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно т. Буквата „т“ е най-често срещаната съгласна в текст (8%). Икономията на хартия е основната причина, поради която мнозинството от издателите в България използват руската версия на кирилица.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Форум СЕГА - За българската кирилица
  2. Култура: Българската кирилица като знак за идентичност