Българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Times New Roman
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българската кирилица е български шрифт за изписване на кирилицата от края на 1950-те години. Той се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[1]. Основна роля в налагането на този нов шрифт имат преподаватели в Националната художествена академия като Васил Йончев, Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов и други[1].

Създаването на такъв шрифт е свързано с желанието да се прекрати използването на руски шрифтове, наложило се в България по исторически причини. Пример за такъв шрифт е Times New Roman, широко използван в софтуера на компютрите, при който буквите са изобразени с руска кирилица.

През 2014 г е обявена гражданска инициатива за популяризиране и използване на българска графична форма на кирилицата[2].

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кръстев, Красен. Българската кирилица като знак за идентичност. // в. Култура, 22 май 2015. Посетен на 3 март 2017.
  2. Манифест на инициативата „За българска кирилица“. // Посетен на 3 март 2017.