Българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Times New Roman
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българската кирилица е последната фаза в развитието на кирилицата[1], чието развитие започва в България от края на 50-те години на XX век. Основна роля за създаването и утвърждаването на новата графична форма има проф. Васил Йончев, дългогодишен преподавател по шрифт в Националната художествена академия в София, както и следовниците му проф. Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Илия Груев и други представители на българската художествена шрифтова школа[2].

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Графичната форма на българската кирилица се характеризира с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните, но са базирани върху ръкописното изписване на буквите, които имат така наречените горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване[1]. Проф. Владислав Паскалев определя българската кирилица като „развита" или „зряла" форма на кирилицата[3].

Популяризиране[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че не е официално узаконена, съвременната графична форма на българската кирилица намира все по-широко приложение в печатните[4] и в електронните издания[5] в България. Признание за естетическите достойнства на съвременната форма на българската кирилица е и фактът, че шрифтове с тази форма се създават вече не само от български, но и от световноизвестни чуждестранни типографи като Марк Симонсън, Лукас де Гроот, Питър Билак, Иля Рудерман и др. Едно от условията за участие в международния конкурс New Cyrillic 2012, проведен в Москва, е проектите да съдържат българска форма на кирилицата[6], а Google чрез Google Fonts 2016 Glyph Sets предписва изискването за включване на българската форма на кирилица в шрифтовете, които следва да отговарят на стандарта Google Cyrillic Plus[7].
За развитие и популяризиране на българската графична форма на кирилицата през 2014 г. е обявена гражданска инициатива „За българска кирилица“[8], а през 2016 г. сп. „Осем“ организира първия в страната конкурс за безплатен наборен шрифт с българска кирилица[9].

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица
Държавен вестник използва българската форма на кирилицата едновременно с международната форма на кирилицата (на снимката: Държавен вестник, бр. 103, 2017 г.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]