Българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Times New Roman
Курсивна версия на буквите б, г, д, п, т в руската, българската и сръбската им версия

Българска кирилица в типографията е обновена графична форма на кирилицата, инициирана от български типографи в края на 1950-те години[1]. Някои автори я определят като „последната фаза в развитието на кирилицата“[1], а други, като Владислав Паскалев, я характеризират като „развита" или „зряла" форма на кирилицата[2]. Според украинския художник типограф Виктор Харук българската кирилица е по-логична, но същевременно и по-отдалечена от традиционната международна кирилица[3].

Основна роля за създаването и утвърждаването на новата графична форма на кирилицата има Васил Йончев[4], дългогодишен преподавател по шрифт в Националната художествена академия в София, както и следовниците му Тодор Варджиев, Стефан Груев, Кирил Гогов, Илия Груев и други[5].

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Графичната форма на българската кирилица се характеризира с това, че повечето от редовните знаци са с форми, различни от главните (като например В и в, Г и г, Д и д, но са базирани върху ръкописното изписване на буквите, които имат така наречените горни дължини (ascenders – англ.) и долни дължини (descenders – англ.). По този начин до голяма степен се заличава разликата между редовните букви в техния печатен или електронен вид и ръкописното им изписване[1].

Графичната форма на българската кирилица не е изолиран случай на различие в рамките на международната кирилица. Специфика в прилагането на кирилицата се наблюдава още в сръбската и македонската писменост, където редовната малка буква б като тип конструкция се отличава от международно приетата форма за кирилското б[6]; съществено различен е и подходът за изписване на печатната и електронната форма на курсивните б, г, д, п, т в сръбската и македонската писмена традиция спрямо съответните им форми в международната кирилица.

Популяризиране[редактиране | редактиране на кода]

Обновената графична форма на българската кирилица не е официално узаконена, но вече намира приложение в печатни[7] и електронни издания: електронния всекидневник "Дневник" (автор на шрифта е Лукас де Гроот), електронното издание на списанието "Жената днес". Признание за естетическите достойнства на съвременната форма на българската кирилица е и фактът, че шрифтове с тази форма създават вече не само български, но и световноизвестни чуждестранни типографи като Марк Симонсън[8], Лукас де Гроот[9][10], Питър Билак[11], Иля Рудерман[12]. Едно от условията за участие в международния типографски конкурс New Cyrillic 2012, проведен в Москва, е проектите да съдържат българска форма на кирилицата[13], а Google чрез Google Fonts 2016 Glyph Sets предписва изискването за включване на българската форма на кирилица в шрифтовете, които следва да отговарят на стандарта Google Cyrillic Plus[14][недостатъчно източници ].
За развитие и популяризиране на българската кирилица през 2014 г. е обявена гражданска инициатива „За българска кирилица“[15], а през 2016 г. е организиран конкурс за безплатен наборен шрифт с българска кирилица[16].

Традиционна и съвременна форма на българската кирилица
„Държавен вестник“ използва българската форма на кирилицата едновременно с международната форма на кирилицата (на снимката: Държавен вестник, бр. 103, 2017 г.)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кръстев, Красен. Българската кирилица като знак за идентичност. // в. Култура, 22 май 2015. Посетен на 3 март 2017.
  2. Паскалев, Владислав. За българската кирилица!. // сп. „Осем“, 16 октомври 2015. Посетен на 4 януари 2017.
  3. ((en)) Kharyk, Viktor. Old Roman style Cyrillic – historic samples and modern experience. // report ATypI, Мехико, 2009, page 13, 16 октомври 2015. Посетен на 2 май 2018.
  4. Йончев, Васил. Шрифтът през вековете. С., Български художник. Първо издание 1961. Второ издание 1971. В прегледа на развитието на типографията в България до средата на 1940-те години проф. Йончев дава остро критична оценка за съвременното ѝ състояние: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“ (с. 196). Той определя няколко основни насоки за развитие на графичната форма на кирилицата, които се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ (с. 195).
  5. Българската художествена шрифтова школа. // Посетен на 4 януари 2017.
  6. В сръбската и македонската писмена традиция камшичето на малката буква б е от дясната страна, което променя съществено не само облика, но и конструктивните принципи на тази буква.
  7. В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК едновременно се използват съвременната форма на българската кирилица и международно утвърдената форма на кирилицата. На снимката: в горната половина на заглавната страница на ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК текстовете са изписани с българската форма на кирилицата, а в долната половина на изданието – с международната кирилица.. //
  8. ((en)) Симонсън, Марк. Proxima Nova (спецификация на шрифта Proxima Nova, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица). // студио Mark Simonson, 2005. Посетен на 3 февруари 2018.
  9. BIT. Известен шрифтов дизайнер за красотата на българската форма на кирилицата (интервю с Лукас де Гроот по телевизия BIT за българската форма на кирилицата, нейната специфика и естетика). // тв. BIT, 26 май 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  10. БНТ. 100 години от рождението на проф. Васил Йончев (интервю с проф. Кирил Гогов и Лукас де Гроот по телевизия БНТ във връзка с 100-годишнината от рождението на проф. Васил Йончев; оценката на холандския типограф Лукас де Гроот за българската кирилица). // тв. БНТ, 26 октомври 2016. Посетен на 3 февруари 2018.
  11. ((en)) Билак, Питър. Parmigiano (спецификация на шрифта Parmigiano, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица). // студио Typotheque, 2015. Посетен на 3 февруари 2018.
  12. ((en)) Рудерман, Иля. Giorgio Sans (спецификация на шрифта Giorgio Sans, в която наред с формите на международната кирилица присъстват и формите на българската кирилица). // студио Commercial Type, 2015. Посетен на 3 февруари 2018.
  13. New Cyrillic 2012 Type Design Competition. // Посетен на 4 януари 2017.
  14. Google Cyrillic Plus. // Посетен на 4 януари 2017.
  15. Манифест на инициативата „За българска кирилица“. // Посетен на 3 март 2017.
  16. Твоят шрифт – конкурс. // сп. „Осем“, 04 май 2016. Посетен на 4 януари 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]