Беседа:Българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Източник[редактиране на кода]

Не мога да разбера какъв източник се търси за твърдението, че названието „българска кирилица“ е неофициално. Факт е, че масово се употребява (особено от чужденци, включително и от руснаци), но фактическо то не е посочено като название на формата на кирилицата, развивана в България от край на 50-те години на миналия век, в нито един държавен документ. Явлението съществува безспорно и пред очите на всички, но названието му в действителност не е кодифицирано терминологично. Това твърдение нуждае ли се от доказване?--Stefan Peev (беседа) 18:27, 5 декември 2017 (UTC)

Моля, прочетете Уикипедия:Цитиране на източници, за да разберете защо и кога е нужно да се поставят източници.--Rebelheartous (беседа) 08:57, 6 декември 2017 (UTC)
Разбира се, че се нуждае от доказване, защото премахнахте думичката „шрифт“, която кратко и ясно указва какво е това--Ket (беседа) 12:05, 6 декември 2017 (UTC)
Добавих раздели и още източници. Разбирам, че има и сръбска версия - нещо за нея?--Ket (беседа) 10:58, 4 януари 2018 (UTC)

Последните нанесени корекции по темата БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА звучат тенденциозно и грозно! Не може да се твърди, че „руската форма“ на кирилица е наложена в България.Нямам идея кой прави корекциите, но в този си вид статията не бива да функционира. Темата е деликатна и по нея трябва да има съгласие, преди да се предлагат спорни формулировки. Няма ли начин да се идентифицират хората, които се опитват да участват в създаването на тази статия и да бъде най-напред обсъден приемлив вариант, преди да се публикува официално? --Stefan Peev (беседа) 19:33, 4 януари 2018 (UTC)

Най-напред - кой прави корекциите се разбира от историята на статията (едно от езичетата отгоре). Кое не Ви харесва? Опитвам се да обясня на незапознатия читател каква е тая „българска“ форма. Не сте съгласни че е шрифт, добре - дайте да обясним що е то. Намерих източници, които според мен добре описват нещата - ако не Ви харесват и според Вас са тенденциозни, дайте други. Моля разберете, Уикипедия отразява съществуващото ниво на знанието, не го създава.--Ket (беседа) 09:11, 5 януари 2018 (UTC)
Шрифтът е конкретен авторски продукт, в който намират отражение разбиранията на даден автор за графичната форма на съответната азбука. В такъм смисъл така наречената „българска кирилица“ не може да бъде нито шрифт, нито съвкупност от шрифтове. Тя е опит да се продължи реформата на гражданската кирилица, започната от Петър I. Гражданската кирилица от Петър I насам не е руска, а международна форма на кирилицата, защото се използва не само в Русия, но и в другите славянски страни, пишещи на кирилица, и при това без да е налагана, без да има диктат да бъде използвана – просто исторически не е имало друга алтернатива. Опитът да се твърди, че „българската кирилица“ се противопоставя на руската, ни вкарва в ненужна полемика с руснаците. На практика гражданската азбука след Петър I е тристранен компромис между съвременната форма на латиницата, гръцката азбука и историческото развитие на кирилицата. Естествено, че е трудно да се намери приемлив компромис между тези толкова различни първоизточници на гражданската кирилица. Това, което проф. Йончев и неговите последователи предлагат, е да се продължат усилията за реформирана на гражданската кирилица, като се насочат в посоката на сближаване на ръкописното изписване и печатната форма на кирилицата. Разбира се, писмеността е консервативна форма и опитите за промяна на писмеността не могат да не срещнат съпротива. Въпросът е как мотивираме нуждата от промяната, за да не се налага да влизаме в погрешни и ненужни спорове. Ако мотивираме промяната с това, че се противопоставяме на „наложената форма на руската кирилица“, излиза, че причините за промяната са идеологически или националистически. Големият проблем е да докажем, че предложената от проф. Йончев промяна произтича от вътрешната форма и структура на самата кирилица, а не от външни фактори.

Разбирате ли колко трудно и деликатно е да се пише за „българската кирилица“? --Stefan Peev (беседа) 16:22, 7 януари 2018 (UTC)

Радвам се, че успяхме да започнем диалог, защото очевидно темата Ви е добре позната. Моите познания идват от преводи от английски по описанието на шрифтове, но не твърдя, че съм специалист. Все пак, целта на всяка статия в Уикипедия е да даде сведения за обект с енциклопедична значимост, който вече е добре отразен в благонадеждни източници. Тук имам малки резерви по отношение на значимостта (статията е създадена от друг и според мен с малко рекламна цел), но се опитах да намеря източници. Хубаво е, ако Вие разполагате с добър източник (той може да е книга, списание или друг текст, не непременно публикуван в Интернет) за това, което казвате по-горе, да го цитирате--Ket (беседа) 09:19, 8 януари 2018 (UTC)

Да, и аз се радвам, че има диалог, защото без диалог е ужасно! Моето категорично становище е, че публикациите в масовия периодичен печат са неблагонадежден източник – казвам го от опита ми в работата с медиите. В момента правим опит да използваме като източник списание „Осем“, а там текстът е повече публицистичен, отколкото фактологически достоверен. Ще се постарая да потърся благонадеждни източници, въпреки че по темата не е писано много. Бих искал да имате предвид, че работата върху развитието на българската форма на кирилица не среща масовото одобрение на руснаците – напротив, поражда се скрит конфликт, който по всякакъв начин трябва да избегнем. Затова призовавам да бъдем деликатни при създаването на текста за „Българската кирилица“ в УИКИПЕДИЯ. Ето за пример дискусия по темата във ФБ между специалисти по типография и издатели: https://www.facebook.com/groups/localfonts/permalink/961775853976237/ Същата дискусия беше споделена от Данаила Воробьов и получи много широк отзвук в неговата ФБ страница (по темата свои становище споделиха най-големите имена в съвременната руска типография). Можете да намерите тази дискусия на страницата на Данаила Воробьов във ФБ. Материалът е със заглавие IT'S NOT FAIR, DEAR FRIENDS: https://www.facebook.com/danila.vorobiev?hc_ref=ARTZ4e1dbEZLL5omZMH-QKO7HkT4MhyLV2Ab4gWafNOYRO_7SvRlKIPs2DXAgyam7hw Някои представители на руската типография определят българската форма на кирилица като изправен курсив и имат категорично отрицателно отношение към тази форма на кирилицата. Затова и в руската част на УИКИПЕДИЯ едва ли не се твърди, че българската форма на кирилица е пример за лоша типография. Не бива по никакъв начин да допускаме разночетене и конфликт между българската част от УИКИПЕДИЯ и чуждите (независимо дали са руски или западни). За целта е необходимо да се създаде обективно и убедително представяне на българската форма на кирилица в българската част на УИКИПЕДИЯ и едва след това да се стремим да разпространим това обективно представяне и на другите езици. За съжаление някои от авторите на илюстративен материал за българската форма на кирилица подхождат крайно непрофесионално към темата. Например илюстрацията към „Разлики между българската и руската версия на кирилицата в Times New Roman“ в статията „Българска кирилица“ е създадена с шрифт, който нарушава лицензните права на Monotype и, от друга страна, е пример за лошо изградена българска форма на кирилица. Тъй като тази илюстрация и подобните на нея се разпространяват масово в УИКИПЕДИЯ, с това само даваме допълнителни аргументи за критика към българската форма на кирилицата. Опитах се да вляза в диалог с автора на илюстрацията и той е променил едно от изображенията в темата, но... основното остава и е грешно. Имате ли идея как да постъпим? Наред с оформянето на обективен текст за българската форма на кирилицата трябва да се приложат в УИКИПЕДИЯ и подходящи илюстрации – това също е от огромно значение, защото хората, които не са специалисти, са подвеждани от неподходящите илюстрации. --Stefan Peev (беседа) 09:29, 9 януари 2018 (UTC)

Това Ви мнение само затвърждава убеждението ми, че създаването на тази статия в Уикипедия е преждевременно и вероятно е направено с цел да подкрепи тезата на привържениците. Но Уикипедия не е място за оригинални изследвания и щом по темата не е писано много, а посочените източници преценявате като неблагонадеждни, може би най-добре е засега да предложа статията за изтриване, докато се появят надеждни публикации--Ket (беседа) 10:03, 9 януари 2018 (UTC)
До момента в статията има посочени 4 източника, като в. Култура е най-благонадеждния сред тях. Има ли някакъв нормативен документ от БАН за „българска кирилица“ и че такова понятие съществува изобщо? --Поздрави, Петър Петров 10:46, 9 януари 2018 (UTC)
Ето един благонадежден източник: онлайн изданието на ДНЕВНИК е изцяло с тази форма на кирилица: https://www.dnevnik.bg/. Можете да видите и сайта на ЖЕНАТА ДНЕС. Може да надзърнете и в печатното издание на ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, където редом съществуват и двата варианта кирилица. Не знам какъв по-благонадежден източник да Ви посоча на този етап. В момента се подготвя дисертация по темата, но вероятно ще се появи след година. Явлението съществува и е факт. Дори мога да Ви посоча международен конкурс, в който условие към участниците е да представят проектите си включително с българска форма на кирилица. Ако Ви е нужен източник за конкурса, ще Ви посоча. Ежедневно на телевизионния екран се срещаме с това явление и не знам дали е нужно да продължаваме да се правим, че такова нещо (като българска форма на кирилицата) не съществува. Ако ние не намираме достатъчно аргументи да го признаем, как да искаме другите да го признават (впрочем ще Ви бъде любопитно да научите, че количеството шрифтове с българска форма на кирилица, създадени от чужденци, е равно или дори превишава количеството на такива шрифтове, създадени от българи – тоест явлението е признато и в международен мащаб). --87.126.87.36 15:48, 10 януари 2018 (UTC)--Stefan Peev (беседа) 15:49, 10 януари 2018 (UTC)
Впрочем версията Google Cyrillic Pro на Google като стандарт за шрифтово описание и шрифтови изисквания категорично включва начертанията с българска форма на кирилица в стандарта и изисква тяхното изпълнение. И за това мога да посоча източник, ако е необходимо. За каква реклама става дума, тук става въпрос за простото признаване на един факт от нашата културна история, и то факт с повече от половинвековна история. --Stefan Peev (беседа) 16:13, 10 януари 2018 (UTC)
Аз друго питах: кой и къде пише, че има „българска кирилица“ или „българска форма на кирилица“ и какво точно означава това – определение. Дотук само пише, че вие виждате къде има „българска кирилица“. --Поздрави, Петър Петров 21:54, 10 януари 2018 (UTC)

Добре, ще намеря източници за българска кирилица. Но още в началото въвеждаме твърдението, че терминът е неофициален. С други думи терминът е в процес на изковаване, докато явлението съществува исторически от много години и има признание в международен мащаб. Каква е практиката на УИКИПЕДИЯ в подобни случаи, когато теоретическата обосновка изостава от развитието на определен процес или явление? Не знам дали усетихте, че тук (зад сцената) съм готов да водя полемика, но отпред, където е официалният текст, държа нещата да са поднесени обективно и без залитания в една или друга посока. И още веднъж подсказвам, че въпросът не е само да се създаде коректен текст по темата. Необходимо е също така илюстративният материал да се приведе в съответствие с дефинираните характеристики на българската форма на кирилица. А в момента не е така. И не само тази статия, а и навсякъде, където се прави опит да се представи илюстративен материал за българската форма на кирилица.--Stefan Peev (беседа) 08:39, 11 януари 2018 (UTC)

Все повече клоня към предложение за изтриване поради опит за реклама и липса на благонадеждни източници. Предлагам да оставим един срок от две седмици, засега връщам шаблона в текста на статията--Ket (беседа) 09:19, 11 януари 2018 (UTC)

Добре, ще изтриете статията от българската част на УИКИПЕДИЯ. Ще я изтриете ли обаче и от руската част: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0). Ако не можете да я изтриете, тогава в УИКИПЕДИЯ ще остане погрешна и подвеждаща информация за българската форма на кирилица. Наистина не мога да разбера защо говорите за реклама. Рекламира се продукт, който току-що е създаден. Не се рекламира продукт с повече от половин век история. От друга страна сме длъжни да дадем на хората обективна информация за нещо, с което те се сблъскват ежедневно (най-малкото от телевизионния екран). Нито веднъж досега не съм се опитвал да твърдя, че българската форма на кирилица трябва да се налага в противовес на международната форма на кирилицата (твърдението за противопоставяне се появи след Вашата редакция, Ket). Точно обратното, старая се да покажа, че не бива да противопоставяме формите на кирилицата – по същия начин, по който нашите далечни предци не са противопоставяли кирилицата и глаголицата и за известен период от време са използвали едновременно и двете форми на старобългарска писменост, докато по естествен път не е останала само едната от тях. Кирилицата е пример за демократизъм в Европа от времето на Средновековието насам. Нека да се опитаме да запазим този неин дух и днес – в модерното демократично общество.--Stefan Peev (беседа) 13:29, 11 януари 2018 (UTC)

Ето в каква насока виждам статията за БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА. Всяко твърдение се основава на факти или има ясен източник. Твърдението, че българската форма на кирилицата е последна фаза в развитието на кирилицата принадлежи на доц. д-р Красен Кръстев и се препотвърждава от проф. Владислав Паскалев. Твърдението за разширяващото се присъствие на българската форма на кирилицата във вътрешен план се потвърждава от факта, че тази форма се използва дори в ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, а за разширяването на признанието ѝ в международен план свидетелство са имената на посочените световноизвестни типографи (които нямат нужда от реклама, защото са включили българска форма на кирилицата в свои шрифтове не за да печелят, пиратството убива всякаква мисъл за печалба, що се касае до българските шрифтове); присъствието на българската форма на кирилицата в изискванията на международни конкурси, както и стандарта на Google за Google Cyrillic Plus. По никакъв начин в материала не се твърди, че българската форма на кирилицата има войнствен характер, че на нещо или някому се противопоставя. Българската форма на кирилицата е вече международно утвърден културноисторически артефакт и не може повече да си затваряме очите пред неговото съществуване. Какво ще е бъдещето, никой не знае. И глаголицата не е просъществувала дълго, въпреки че е дело на братята Кирил и Методий – да не говорим за хърватската форма на глаголицата, която също е уникален исторически артефакт, без трайно присъствие във времето (следва ли от това да не пишем за хърватската глаголица и да не я признаваме за паметник на развитието на славянската писменост?).--Stefan Peev (беседа) 22:03, 11 януари 2018 (UTC)

Всичко това е чудесно и виждам, че се постига консенсус, но имам резерви по отношение на източника, посочен за Google Cyrillic Plus - очаквах да видя сайт на Google, а не GitHub. Източниците за Държавен вестник и Дневник също не вършат работа - вие като специалист виждате какво се използва, но един осмокласник какво ще разбере от тези препратки? Трябва ясно и буквално да е казано това, което твърдите в текста --Ket (беседа) 09:47, 12 януари 2018 (UTC)
А от проведената дискусия във Фейсбук разбрах, че статията на български се е появила поради критично отношение към статията на руски - ето, на това казвам аз лансиране на позиция, нещо, което е забранено тук (виж помощната страница по въпроса)--Ket (беседа) 10:08, 12 януари 2018 (UTC)

Кет, позволете ми малко по-добре да познавам темата от Вас. Притеснявам се, когато правите прибързани заключения. Статията БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА съществуваше и нямаше нищо общо със съответната статия на руски език (тя и сега не трябва да има нищо общо – в смисъл двете статии да са в диалог или полемика). Но не беше коректна. Затова се заех да я редактирам. На определен етап от редакциите оформих дискусия сред типографите за българския и руския вариант. Получих ценни предложения за промени от Кирил Златков (едно от големите имена на съвременната българска типография) и се съобразих с тях. Нещо повече, крайната моя редакция на текста получи одобрението му. Междувременно някои колеги реагираха и по темата за руския вариант в УИКИПЕДИЯ (и ние трябва да реагираме за този вариант, но с такт и дипломатично), защото определено руският вариант е некоректен и нетактичен – той слага сянка на съмнение върху цялата българска типографска школа. После дискусията се пренесе в Русия (пренесе я Данаил Воробьов). Вижте тази снимка: https://www.facebook.com/moscowdesignmuseum/photos/a.253805141364004.59484.123505794393940/1540611499350022/?type=3&theater&ifg=1 Тази снимка представи Денис Машаров (също едно от големите имена на съвременната руска типография). Снимката доказва, че дори в Русия през 60–70-те години има търсения в посока на промяна на кирилицата (в същата посока, в която са и търсенията на българската художествена типографска школа). Нещо повече от това. Максим Жуков (днес най-големият противник на българската кирилица) през 70-те години изгражда шрифт Helvetica с начертания, които отговарят на предложенията на българската типографска школа (няма да търся източник за това, но ако държите, ще Ви покажа). Впоследствие руснаците се отказват от този път на развитие на кирилицата и дори са склонни да го заклеймят, въпреки че самите те са имали проекти за подобна промяна. Ако се върнете много назад във времето, ще видите, че одобрените от Петър I кирилски граждански букви „п“ и „т“ например отговарят на съвременните български предложения (години след предложената реформа от Петър I руснаците се отказват от неговите предписания и превръщат малките букви „п“ и „т“ в умалено копие на главните). Така че дори и на руснаците не им е чиста работата (така да се каже), но не е нужно да им търсим сметка, достатъчно е до отстояваме това, което сами сме постигнали. Що се отнася до другите теми в бележката Ви, не знам как да Ви го обясня. Google Fonts постепенно изграждат свой стандарт за шрифтовете, които предлагат. Но самите тези шрифтове (тъй като са със свободен лиценз) се поддържат на първо място в GitHub. Там има определена група от специалисти на Google Fonts, които отговарят по съответните раздели. Специално за поддръжката на кирилицата във всичките ѝ разновидности отговаря Алексей Ваняшин. И няма шрифт с кирилица в Google Fonts, който да не е прегледан и одобрен за публикуване от Алексей Ваняшин. Ваняшин е и човекът, който предлага стандартите за Google Cyrillic. Тъй като темата обаче е строго специализирана, тя никъде няма представяне за масовата публика. За всеки типограф обаче е очевидно, че според предписанията на Google Cyrillic шрифтът му не може да се квалифицира като Google Cyrillic Plus (или следващите по-високи версии като Pro например), ако в него не е включена по предписания от Ваняшин начин локализация за българска кирилица. Разбирам, че за УИКИПЕДИЯ е важно нещата да имат по-масов и саморазбиращ се характер, но в случая и Вие, и г-н Петров се съмнявахте, че българската кирилица има международно признание. Е, има. Има международно признание. Марк Симонсън например съм сигурен, че не е спечелил дори един лев от български потребител, но въпреки това е добавил в световно признатия си шрифт Proxima Nova българска форма на кирилица. Мислите ли, че го прави за пари или за реклама. Прави го от уважение към българската художествена школа по типография. По същия начин постъпват и всички чуждестранни типографи, които добавят българска форма на кирилица към шрифтовете си. Любопитно е да погледнеш как в Typedrawers (блог за професионални типографи) шрифтовете вече се предлагат за обсъждане не само с международно признатата кирилица, но и с българската форма на кирилица. Да нямаме обективно оформена статия в УИКИПЕДИЯ за българската форма на кирилицата е всъщност неуважение към усилията на всички тези хора навсякъде по света, които, макар и да не са славяноезични, признават, приемат и разработват кирилицата в цялото ѝ разнообразие – и в класическата ѝ международна форма, и като локализация за българските, сръбските, македонските потребители. Що се отнася до ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, да ще направя нещата по-разбираеми. По-важното за мен е да постигна съгласие с Вас за принципите, които ще заложим в статията БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА, защото разминаванията във вижданията ни по темата определено силно ме притесняват.--Stefan Peev (беседа) 13:54, 12 януари 2018 (UTC)

Аз продължавам да не виждам препратка към място, където пише що е то „българска кирилица“. Да ни обяснявате тука за Петър I не помага. --Поздрави, Петър Петров 15:44, 12 януари 2018 (UTC)

Необходими са вторични източници[редактиране на кода]

След като мина известно време и все още не са приведени поисканите източници, възобновявам призива си. В сегашния си вид текстът се позовава преди всичко на хора, директно занимаващи се с разработката и популяризирането на „съвременната форма“, т.е. това са т.нар. първични източници, които трябва да се избягват. Материалът в YouTube, заснет от АлмаМатер ТВ, представя интервю със специалисти, работещи в областта (между другото, те говорят за шрифтове), което би могло да е добър източник, но е отново по-скоро първичен. Посочените онлайн издание на ДНЕВНИК и ЖЕНАТА ДНЕС и печатно издание на ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, реализирани с тази форма (а с какви точно шрифтове са?) не са подходящ източник, защото този факт (че са реализирани с българска кирилица) трябва да е написан някъде, иначе обикновеният читател не го разбира. Така че моля да бъдат предоставени благонадеждни, вторични източници по темата. Повече за правилата за първични и вторични източници тук--Ket (беседа) 14:05, 29 януари 2018 (UTC)

Разбирам, че УИКИПЕДИЯ си има правила, но правилата на живота би следвало да стоят над УИКИПЕДИЯ, а не обратно. Не говорим за явление, което се е породило вчера и което ние искаме да отразим днес. Говорим за исторически факт в най-новата история на културата ни, който е с повече от половин век давност и е международно признат (посочих за пример международен конкурс, в условията на който е включено изискването всички проекти задължително да съдържат освен международната кирилица, още и локалните форми за българската кирилица, посочих Ви имената на световноизвестни типографи, които създават българска форма на кирилицата, и намекнах, че отказът да представим тази тенденция в културната ни история всъщност обезсмисля творческия им труд). Потърпете още малко. В момента се изготвя научна дисертация за генезиса и природата на българската кирилица. Дисертацията ще даде солиден преглед на темата, а междувременно (с или без УИКИПЕДИЯ) българската форма на кирилицата продължава да се развива както у нас, така и в света. Казах Ви, че проблемът не е в текстовата част, проблемът е в илюстративната част, чрез която за съжаление в интернет се разпространява погрешна представа за българската форма на кирилицата, защото използваният за тази цел шрифт не отговаря на необходимите критерии. Това изкривяване е далеч по-опасно, отколкото липсващите текстови източници (хората не си разменят дефиниции, хората си споделят изображения и коментират как ги разбират). Дефиницията и описанието на българската форма на кирилицата могат спокойно да се развиват във времето – българската форма на кирилицата е преживяла половин век без УИКИПЕДИЯ, със сигурност ще преживеят още и столетие с или без УИКИПЕДИЯ. Като културно-исторически факт българската форма на кирилицата има по-дълга история от формите на българския модернизъм от началото на XX век. Но за тези форми, като сецесиона или българския символизъм например, със сигурност можем да намерим информация в УИКИПЕДИЯ, въпреки историческата им кратколетност и общо взето маргиналността им на фона на цялостната ни културна история... Отново и отново повтарям, че поставяме под въпрос културноисторически факт, с който се сблъскваме ЕЖЕДНЕВНО чрез всички канали за визуална комуникация и в същото време се съмняваме в неговото съществуване... След още 20 години вероятно ще има множество теоретически източници за този културноисторически факт – тогава ли чак трябва да видим, че той е съществувал и съществува у нас, придавайки своеобразие и уникалност на съвременната българска култура?...--Stefan Peev (беседа) 19:36, 31 януари 2018 (UTC)
Вашата последна реплика е прочетена от:   --Ket (беседа) 13:11, 1 февруари 2018 (UTC)


Bulgarian Cyrillic

Привеждам откъс от доклада на Виктор Харук (украински типограф). Авторът визира вътрешното противоречие между стила на латиницата и графичната форма на кирилицата, като изтъква, че българската кирилица е по-логична като графична форма, но същевременно се явява и по-отдалечена от традиционната графична форма на международната кирилица, което я прави неприемлива за типографската школа на Русия. Текстът и илюстрациите на доклада са ми предоставени лично от Виктор Харук и с негово съгласие и разрешение са публикувани вторично в сайта Local Fonts: https://localfonts.eu/old-roman-style-cyrillic-historic-samples-and-modern-experience/ Всъщност истината за позицията на руската типографска школа е доста по-сложна и противоречива. Някои типографи в Русия напълно отъждествяват „изправения курсив“ с българската форма на кирилицата, но други поддържат становището, че между „изправения курсив“ (както тази графична форма се разработва понякога в Русия) и българската форма на кирилицата приликата е само външна, а не по същността на заложените в двете графични форми естетически принципи. При това тези автори са съгласни, че „изправеният курсив“ е само експериментална графична форма на кирилицата, докато българската кирилица е цялостна художествена система със своя вътрешна логика и има свое особено място в развитието на кирилицата изобщо. --Stefan Peev (беседа) 19:17, 2 февруари 2018 (UTC)

Предложение за определение[редактиране на кода]

Какво ще кажете за следното определение: „българската кирилица е обобщено наименование на тенденция/направление в българската типографска школа за усъвършенстване на кирилските шрифтове“? Тогава лесно се разбира, че руската кирилица е тенденция в руската школа и т. н. за останалите страни.--Ket (беседа) 09:10, 30 януари 2018 (UTC)

Многократно подчертах, че не следва да смесваме графичната форма на една писмена система с шрифтовете (шрифтовете са технически продукт, те са онова, в което се излива разбирането ни за писменост, но не са сами за себе си писмеността като цяло). Архитектурата се променя не като се заменят тухлите с бетонни блокове или стъклопакети, а като се изменя самата архитектоника на строителството, начинът, по който се мисли и изгражда архитектурният проект. Примерът в нашата история е преходът – глаголица – кирилица. Това не е подмяна на шрифтовата структура, а промяна на цялостния графичен облик на писмовната ни система. Затова по-точно би било Вашето определение, ако гласи: „Българската кирилица е обобщено наименование на промените, които българската художествена типографска школа предлага в графичната форма на кирилската писменост с цел да се решат някои исторически противоречия в съвременната печатна форма на гражданската азбука. Тези противоречия са свързани на първо място със същественото различие в структурата на печатните малки букви и ръкописните им съответствия, с отсъствието на горни и долни дължини в печатните букви (за разлика от ръкописните) и в повтарянето на структурата на главните букви в структурата на малките букви като цяло.“ В такава посока трябва да бъде дефиницията. Но ако проявите още малко търпение, ще се постарая да оформим още по-теоретично обоснована дефиниция.--Stefan Peev (беседа) 20:06, 31 януари 2018 (UTC)

Не забравяйте, че определението също трябва да бъде подкрепено с източници иначе подлежи на изтриване по У:БОИ. --Сале (беседа) 00:13, 5 февруари 2018 (UTC)

Подкрепа за осведомяване на масата за съществуването на явлението "българска кирилица"[редактиране на кода]

Като човек запознат с материята напълно подкрепям тезата на Stefan Peev. Източници ще се намерят и те ще са печатни издания на български, защото тази материя не се разисква от западни учени и приложни художници. Българската кирилица винаги е съществувала и развивала се в тази посока, опитваща се да се отърве от руското влияние и руските стандарти налагани в България поради технически, икономически и политически причини. В руската статия пише, че българската кирилица се опитва да се доближи до латиницата по този начин, което е пълен абсурд, защото тя има ренесансова посока на възстановяване на естествения си облик произлязъл от гръцкия курсив. Обяснено за по-неосведомената част от обществото: първоначално кирилицата има само малки букви, след това са добавени и големите букви през Русия (Петър I реформира кирилицата и въвежда печатните букви направени по калъпа на латиницата)... дълги години и в Сърбия и в България се използват и има влияние руското начертание... дори до въвеждането на Уиндоус Екс Пи всички ползваха руски стандарт. Процесът на въвеждането в по-масова употреба на българската кирилица е възрожденски и ще отнеме време. Абсурдно е за български теми да се използват като надеждни източници чужди варианти на статии в Уикипедия и да се превеждат на български! Като източник можете да използвате Йончев, В. Шрифтът през вековете. Български художник, София, 1964. Също така може да се добави и инициативата от 2014 г. за която можете да прочетете тук http://cyrillic.bg/manifest/ --Raskoyu (беседа) 23:15, 31 януари 2018 (UTC)

Щом сте така сведущ, моля посочете в текста на статията конкретното твърдение, което се позовава на „Йончев, В. Шрифтът през вековете. Български художник, София, 1964“, като добавите и страницата в книгата. А инициативата е посочена под номер 8 в източниците--Ket (беседа) 13:16, 1 февруари 2018 (UTC)

Не мога да се съглася и не споделям като цяло позицията на Raskoyu. УИКИПЕДИЯ не е място за пропаганда на идеи нито медия за осведомяване на масовия читател. От друга страна съм против заемането на позиция на противопоставяне и полемика с руската типографска школа и с развитието на кирилицата в Русия. Никой не е налагал и никога гражданската кирилица от Петър I насам не е била руско влияние в България. Напротив, следва да сме признателни, че благодарение на Русия и руската гражданска кирилица започва развитието на печатното дело в България от Възраждането насам. Това са неизбежни исторически влияния, които имат своето положително въздействие върху културната история и трябва да се оценяват обективно, а не с емоционални или други пристрастия. Що се отнася до факта, че руската типографска школа бърка разработвания експериментално в Русия „изправен курсив“ с българската форма на кирилицата и в много случаи има отрицателно отношение към българската форма на кирилица – то ние, българите, следва да сме по-мъдрите в диалога и по-търпеливите в отстояването на позициите си, защото сме по-възрастни и по-зрели носители на кирилицата (все пак кирилицата тръгва от България, а не от Русия)... --Stefan Peev (беседа) 19:55, 2 февруари 2018 (UTC)