П

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква П
Cyrillic letter Pe - uppercase and lowercase.svg
Цифрова стойност: 80
Уникод (hex)
Главна: U+041F
Mалка: U+043F

П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/. В старобългарската азбука има название покои, съответно в църковнославянскатапокой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва така GlagolitsaPokoj.gif и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така Early Cyrillic letter Pokoi.png и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ (ף).

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — Serbian p.gif.

Вижте също[редактиране | edit source]