П

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирилска буква П
П (бг).png
Цифрова стойност: 80
Уникод (hex)
Главна: U+041F
Mалка: U+043F

П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/ - изговаряна 'пъ', в абревиатури 'пе'. В старобългарската азбука има название ПОКОН „покой“, съответно в църковнославянската – покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва GlagolitsaPokoj.gif и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-а по ред, изглежда Early Cyrillic letter Pokoi.png и притежаваща числова стойност 80 (15 – на руски[1]). Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма – Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Северна Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка – Serbian p.gif.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крилов С.А. П (П, п). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 издание. Т. 25. П – Функция на възмущение [П – Пертурбационная функция]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 24 май 2019. (на руски) ((ru))