Илия Конев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Конев
български литературовед
Роден
Починал
14 август 2009 г. (81 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Филология, културология
Образование Софийски университет
Работил в Институт по литература към БАН
Публикации „Българското възраждане и Просвещението“, т. I-IV
Политика
Партия БСП
Депутат
VII ВНС   

Илия Харалампиев Конев е български учен в областта на история на литературата, сравнителното литературознание и културознание, балканистиката, славистиката, изследовател на Българското възраждане, министър на науката и висшето образование в кабинета на Андрей Луканов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1928 г. в град Петрич в семейство на бежанци от Прилеп. Завършва гимназия „Пейо Яворов“ в родния си град, а после Славянска филология в СУ „Климент Охридски“. Учител е в Годеч и Перник (1951 – 1952).[1]

По настояване на Людмил Стоянов и Никола Трайков в 1954 година започва работа в Института за литература на БАН като филолог специалист.[1] От 1964 г. е научен сътрудник, от 1968 г. старши научен сътрудник, а от 1976 г. старши научен сътрудник І степен. В 1968 година защитава кандидатска дисертация „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ΧΙΧ век. (До Освобождението)“. От 1967 до 1973 година е научен секретар на Института.[2]

В 1970 – 1972 г. е сътрудник в Института за славяноведение и балканистика на Руската академия на науките, където защитава докторат на тема „Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури“. От 1972 година чете лекции по българска възрожденска литература във Великотърновския университет.[2]

Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след Втората световна война. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското Просвещение прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.

През 2007 г. Комисията по досиетата го обявява като агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним Кирил.[3]

Научно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Книжовното наследство, оставено от проф. Конев, включва 18 монографии, над 600 студии и статии, множество публицистични публикации, рецензии и отзиви. Участвал е в десетки международни конгреси и симпозиуми, преподавал е литература на Българското възраждане във Великотърновския университет „Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Славянския университет в София. Лектор и гост-професор в университетите в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.

Научно-обществена активност[редактиране | редактиране на кода]

Член на СБП, почетен професор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин). Ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и пръв ректор на Славянския университет в София. Основател и председател на Международния университетски семинар за балканистични проучвания и специализации при ЮЗУ „Неофит Рилски“. От 2011 г. семинарът носи неговото име. Проф. Конев е основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум“ и специализираните тематични сборници на Семинара.

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

Министър на науката и висшето образование 1990 г., народен представител 1990-1991, почетен гражданин на град Петрич.[4]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Българо-сръбски литературни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението). С., 1964.
  • Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения (материали и документи). С., 1966.
  • Любен Каравелов. Литературно-критичен очерк. С., 1966.
  • Из българо-сръбските литературни взаимоотношения (от Освобождението на България до Балканската война). С., 1968.
  • Илия Блъсков. Живот и дело. С., 1969.
  • Белетристът Каравелов. С., 1970.
  • Ние сред другите и те сред нас (Балканистични студии). С., 1972.
  • Литературни взаимоотношения и литературен процес. С., 1974.
  • Българското възраждане и Просвещението (История, историческо съзнание, взаимодействие). С., 1983.
  • Ние сред другите и те сред нас (Литературни взаимоотношения). С., 1985.
  • Европеизацията на българската култура. С., 1987.
  • Българското възраждане и Просвещението (Въпроси на българската филологическа култура). Т. II, С., 1991.
  • Ние сме цивилизован народ. Т. I, С., 1994.
  • Америка в духовното пространство на Българското възраждане, София, 1996.
  • Българското възраждане и Просвещението (Нашите представи за Австрия, Германия, Русия, Украйна, Индия, Китай, Япония, Америка). Т. III, част I, С., 1998.
  • Българското възраждане и Просвещението (Българският образ за Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна гора). Т. III, част II, С., 2002.
  • Вук Караджич за българите и европейската българистика. С., 2007.
  • Сусрети у књижевности двају блиских народа. Београд, 2010.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ние сред другите и те сред нас. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Конев. Биобиблиография. С., 1998, 414 стр.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 235.
  2. а б Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 236.
  3. Конев е проверен от Комисията като бивш народен представител и министър.
    Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Р Е Ш Е Н И Е № 14/ 04.09.2007 г. (PDF). // 04.09.2007. с. 21. Посетен на 08.12.2012.
  4. Проф. Илия Конев - литературовед, events.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония