Карагеорги Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Караджордже Петрович
Карагеорги Петрович
Първи вожд на Сърбия
Мандат
1804 – 1813
Предшественик длъжността е учредена
Наследник Милош Обренович
Роден
Починал
14 юли 1817 г. (48 г.)
Религия православие
Съпруг(а) Елена Петрович
Деца Александър Караджорджевич, Алексей Караджовджевич

Георги или Джордже Петрович, по прякор Карагеорги или Караджордже (на сръбски: Ђорђе Петровић, Карађорђе или Đorđe Petrović, Karađorđe), е сръбски вожд и основоположник на династията на Караджорджевичите. Роден е най-вероятно на 16 ноември (по стар стил на 3 ноември) 1762 година (според някои източници през 1752) във Вишевац.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карагеорги израства в бедно семейство и прекарва детството си като ратай при заможни сръбски или турски семейства. През 1785 или 1786 се жени за Йелена Йованович, която според някои източници е била от чорбаджийско семейство. След женитбата си Джордже бяга от Сърбия. Тук версиите за причината за неговото бягство са две и легендарни. Според едната така е успял да избегне закона, според който в първата си брачна нощ омъжената девойка е трябвало да прекара с местния турски бей, а според другата – Георги убива турчина, който е трябвало да преспи със съпругата му и за това бяга от страната.

След бягството си Карагеорги извършва отцеубийство – най-оспорвания момент от живота на сръбския революционер. Причините за това негово деяние са доста неясни и оспорвани. През 1796 година той се завръща в Сърбия, като се изповядва и моли за опрощение, което му се дава от духовниците и от народа.

Малко преди края на Австро-турската война от 1787 година, когато е създадена Кочина крайна, Карагеорги се бие на страната на австрийците като подофицер. Към средата на 1791 година е сключен Свищовския мир и Карагеорги е награден с медал за храброст, след което става хайдутин и сформира голяма хайдушка чета. През 1793 – 1794 година четата се разпуска и Джордже Петрович живее мирно със семейството си в Топола. Към края на 18-ти и началото на 19 век положението в Смедеревския санджак се изостря от произвола на местните османски управници – дахиите и еничарите, протежирани от Осман Пазвантоглу, което подбужда местното население да се вдигне на въстание след т.нар Сеч на князете.

Повод за Първото сръбско въстание е кърваво събитие, познато в сръбската история като Сечта на князете, с която османските власти са целят да сплашат местните сръбски първенци и народ и така да пресекат подготовката за въстанието.

На народен събор в Орашац Караджордже е избран за водач на въстанието. Като строг и последователен лидер Джордже Петрович печели авторитет сред народа и сръбските първенци. След подписването на Букурещкия мир от 1812 година ситуацията в Смедеревския санджак се променя и през следващата година Карагеорги бяга в Австрийската империя, като през 1816 се присъединява към въстаниците от Филики етерия в Гърция. През 1817 пристига тайно в санджака и се договаря с Милош Обренович да действат заедно в продължаващата борба, но княз Милош нарежда да го убият през нощта на 13 срещу 14 юли 1817 година в село Радоване, Смедеревско. Така започва съперничеството между наследниците на двамата сръбски водача, които последователно заемат сръбския престол.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]