Софроний Нистопулос
| Софроний Σωφρόνιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 февруари 1917 г.
Никополи, Османска империя |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Софроний в Общомедия | |
Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) моралът, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастирът „Света Анастасия Узорешителница“.
Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е с фамилията Нистопулос (Νηστόπουλος) в Синасос,[2] Кападокия или в Синоп. Завършва Семинарията на Халки в 1878 година. Служи като архидякон в Амасийската митрополия. През август 1886 година е ръкоположен от митрополит Прокопий Мелнишки за свещеник. На 14 август същата година йеродякон Софроний е избран за амисоски епископ. Ръкоположен е в манастира „Свети Георги Кримноски“ на Халки и назначен за викарен епископ на Амасийската митрополия. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний II Амасийски в съслужение с митрополитите Прокопий Берски и Константий Касандрийски.[1]
През февруари 1890 година е избран от Епархийския синод на Солунската митрополия в църквата „Свети Димитър“ за ардамерски епископ на Халкидики. На 18 януари 1901 година е избран за струмишки митрополит. На 19 октомври 1902 година е избран за анкарски митрополит.[3] От 1910 до април 1911, когато е уволнен, е митрополит на Кесарийската епархия. В 1911 година става колонийски митрополит, Понт, в Никополи. На 2 юли 1915 година отказва участието на гърците в арменското въстание в Никополи. Умира в 1917 година.[4] Погребан е в манастира „Света Богородица Каятипи“.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κολωνείας κυρός Σωφρόνιος. (1854-1917) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
- ↑ а б Οσμάν Φεριτίνογλου (Τοπάλ Οσμάν) - Ένας εγκληματίας ως „εθνικός ήρωας“ // Γαράσαρη. Посетен на 3 юни 2014.
- ↑ Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 26. Посетен на 10 септември 2014.
- ↑ ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.
| Мелетий | → | амисоски епископ (14 август 1886 – февруари 1890) |
→ | Николай |
| Константий | → | ардамерски епископ (февруари 1890 – 18 януари 1901) |
→ | Доротей |
| Софроний | → | струмишки митрополит (18 януари 1901 – 19 октомври 1902) |
→ | Григорий |
| Николай | → | анкарски митрополит (19 октомври 1902 – 27 март 1910) |
→ | Гервасий |
| Гервасий | → | кесарийски митрополит (27 март 1910 – 25 април 1911) |
→ | Амвросий |
| Поликарп | → | колонийски митрополит (25 април 1911 – 10 февруари 1917) |
→ | Доротей |
