Софроний Нистопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Софроний
Σωφρόνιος
гръцки духовник
Роден
1854 г.
Починал
Никополи, Османска империя

Учил вХалкинска семинария
Семейство
Подпис
Софроний в Общомедия
Началото и краят на писмо от Софроний Ардамерски до митрополит Софроний II Солунски, датирано от 20 март 1891 година.

Писмото съдържа отговори на въпроси, отправени на 7 март същата година от Светия Синод на Вселенската патриаршия към всички епископи в Солунска епархия. Софроний Нистопулос конкретно засяга следните проблеми, отнасящи се до поверената му епархия: 1) моралът, финансовото положение и заетостта на населението, 2) административното деление, 3) образованието, 4) духовенството, 5) манастирът „Света Анастасия Узорешителница“.

Софроний (на гръцки: Σωφρόνιος, Софрониос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е с фамилията Нистопулос (Νηστόπουλος) в Синасос,[2] Кападокия или в Синоп. Завършва Семинарията на Халки в 1878 година. Служи като архидякон в Амасийската митрополия. През август 1886 година е ръкоположен от митрополит Прокопий Мелнишки за свещеник. На 14 август същата година йеродякон Софроний е избран за амисоски епископ. Ръкоположен е в манастира „Свети Георги Кримноски“ на Халки и назначен за викарен епископ на Амасийската митрополия. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний II Амасийски в съслужение с митрополитите Прокопий Берски и Константий Касандрийски.[1]

През февруари 1890 година е избран от Епархийския синод на Солунската митрополия в църквата „Свети Димитър“ за ардамерски епископ на Халкидики. На 18 януари 1901 година е избран за струмишки митрополит. На 19 октомври 1902 година е избран за анкарски митрополит.[3] От 1910 до април 1911, когато е уволнен, е митрополит на Кесарийската епархия. В 1911 година става колонийски митрополит, Понт, в Никополи. На 2 юли 1915 година отказва участието на гърците в арменското въстание в Никополи. Умира в 1917 година.[4] Погребан е в манастира „Света Богородица Каятипи“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Κολωνείας κυρός Σωφρόνιος. (1854-1917) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
  2. а б Οσμάν Φεριτίνογλου (Τοπάλ Οσμάν) - Ένας εγκληματίας ως „εθνικός ήρωας“ // Γαράσαρη. Посетен на 3 юни 2014.
  3. Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 26. Посетен на 10 септември 2014.
  4. ΠΑΥΛΙΔΗ, ΑΝΤΩΝΗ Υ. ΤΟ ΤΟ ΦΡΟΝΤΙΣΤΗΡΙΟ ΤΡΑΠΕΖΟΥΝΤΑΣ (1900-1914) και η ιδεολογική κυριαρχία των Ελλήνων στον Πόντο // ΠΕΡΙΟΔΙΚΟΥ „ΑΡΧΕΙΟΝ ΠΟΝΤΟΥ“, ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ 24, ΑΘΗΝΑ, 2004, 17. Посетен на 3 юни 2014.
Мелетий амисоски епископ
(14 август 1886 – февруари 1890)
Николай
Константий ардамерски епископ
(февруари 1890 – 18 януари 1901)
Доротей
Софроний струмишки митрополит
(18 януари 1901 – 19 октомври 1902)
Григорий
Николай анкарски митрополит
(19 октомври 1902 – 27 март 1910)
Гервасий
Гервасий кесарийски митрополит
(27 март 1910 – 25 април 1911)
Амвросий
Поликарп колонийски митрополит
(25 април 1911 – 10 февруари 1917)
Доротей