Направо към съдържанието

Константий Захариадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константий
Κωνστάντιος
гръцки духовник
Роден
1830 г.
Починал
6 януари 1908 г. (78 г.)
Цариград, Османска империя

Религияправославие
Учил вХалкинска семинария

Константий (на гръцки: Κωνστάντιος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Роден е в 1830 година със светското име Константинос Захариадис или Газис (Κωνσταντίνος Ζαχαριάδης, Γαζής) в Синоп.[1] В 1856 година завършва Семинарията на Халки, като преди това е ръкоположен за дякон. От 1856 до 1863 година е секретар в Никомидийската митрополия при митрополит Дионисий. В 1863 година става архидякон на Амасийската митрополия. През ффевруари 1865 година става втори патриаршески дякон, а на 2 април 1870 година – велик архидякон.[1]

На 18 април 1873 година е избран за касандрийски митрополит пред епископите Климент Клавдиуполски и Генадий Хариуполски. На 19 април е ръкоположен за свещеник от митрополит Софроний Иконийски. На 22 април 1873 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за касандрийски митрополит от патриарх Антим VII Константинополски в съслужение с митрополитите Дионисий Никомидийски, Григорий Търновски, Паисий Видински, Серафим Артенски, Доротей Еноски, Мелетий Рашко-призренски, Антим Белградски и Григорий Ганоски и Хорски.[1]

На катедрата в Полигирос остава до 14 април 1892 година, когато е преместен за митрополит на Силиврийската епархия в Силиврия.[2][1] На 7 септември 1900 година е преместен като глава на Маронийската епархия.[1] Подава оставка през ноември 1902 година.[1][3]

Умира в Цариград на 6 януари 1908 година.[1][4][5]

Григорий касандрийски митрополит
(22 април 1873 – 14 април 1892)
Прокопий
Герман силиврийски митрополит
(14 април 1892 – 7 септември 1900)
Дионисий
Йоаким маронийски, тасоски и самотракийски митрополит
(7 септември 1900 – ноември 1902)
Николай