Мелетий Спандонидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий
Μελέτιος
гръцки духовник
Роден
Починал
27 август 1895 г. (71 г.)
Ктиторският надпис на Драганашкия манастир от 1868 г. с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски

Мелетий (на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос, на сръбски: Мелетије, Мелетие) е гръцки духовник, рашко-призренски митрополит на Цариградската патриаршия от 1854 до 1895 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сяр[3] със светското име Спандонидис (Σπανδωνίδης)[4][2] на 28 юни 1824 година.[2] Замонашва се в Бунаския манастир на 21 ноември 1837 година. На 11 януари 1838 година е ръкоположен за дякон.[1] Запознава се с митрополит Неофит Драмски, който от 1836 до 1838 година е наместник на Серската епархия. През 1842 година Неофит е преместен в Деркоската епархия и той го взима със себе си като протосингел.[4][2] После в 1849 година завършва Халкинската семинария.[2]

На 14 март 1854 година Мелетий е ръкоположен за рашко-призренски митрополит – последният грък на поста. Оценките му за дейността му в Призрен са противоречиви. Милойко Веселинович и Петър Костич хвалят работата му, като Костич казва, че Мелетий „не е фанатичен грък“, докато Бранислав Нушич казва, че Мелетий се грижил само за събиране на владичината, а Панта Сречкович твъдчи, че „обичал да гуляе и да се забавлява с циганки“.[1] Един косовски историк пише:

Владиката Мелетий, грък по народност, беше лаком за пари, а грижата за църквата и сръбския народ - му беше девета дупка на кавала. Ако може още малко да напълни кесията със злато, той не би пропуснал и най-сиромашката сръбска къща... чак и църквите плячкосваше.[1]

Митрополит Мелетий пристига в Призрен през март 1854 година. Мелетий подкрепя сръбската просвета, но иска да се чете Светото писмо на църковнославянски, а не на модерен сръбски език. На 1 октомври 1871 година с неговата благословия е отворена Призренската семинария. Построена е и новата църква „Свети Георги“. В 1861 — 1862 г. е в Цариград като член на Синода или наместник на патриаршеския престол - 1863 година. На 12 май 1863 г. осветява църквата „Свети Василий“ в Горна Сърбица (под Призрен). На 10 юли 1864 година тръгва от Цариград към епархията си.[5] От 1871 до 1874 г. отново е в Цариград. През останалото време пътува из епархията. В 1891 - 1892 г. е в Шкодра, в 1893 г. - в Гиляне. На всеки Великден моли пашата в Призрен да пусне затворниците християни, за да могат да отидат на литургия и после на обяд при него. Построява митрополия в Прищина и подарява на тамошната църква къща, в което дълги години се помещава сръбското консулство. Подарява на Белградската семинария 180 златни турски лири за усъвършенстване на църковното пеене.[3] В 1894 г. крал Александър Обренович му връчва орден „Свети Сава“ I степен.

Умира на 27 август 1895 година в Призрен и е погребан в църквата „Свети Георги“. Наследен е като митрополит от драчкия епископ Висарион, който обаче не е приет от сръбското население.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Историјат Епархије. // Епархија Рашко-призренска и Косовско-метохијска. Посетен на 13 ноември 2013 г.
  2. а б в г д Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Ρασκοπρεσρένης κυρός Μελέτιος. (1824-1895). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 10 октомври 2018.
  3. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 315. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  4. а б ΜΠΑΚΑΣ, ΙΩΑΝΝΗΣ Θ. Ο ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗΣ ΜΕΛΕΝΙΚΟΥ ΠΡΟΚΟΠΙΟΣ Ο ΣΕΡΡΑΙΟΣ. // Μακεδονικά (31). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1998. σ. 263.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 234. Посетен на 7 септември 2014.
Партений рашко-призренски митрополит
(14 март 1854 – 1895)
Висарион
     Портал „Македония“         Портал „Македония