Амасийска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Амисоска епархия)
Тази статия е за православната епархия. За римокатолическата вижте Амасийска архиепархия (Римокатолическа църква).

Амасийска епархия
Карта на малоазийските епархии около 1880 г.
Света Троица“ в Амисос
Местно имеΙερά Μητρόπολη Αμασείας
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя, Османска империя
ЦентърАмасия, Амисос
Катедрална църкваСвета Троица
Дата на основаване325 г.
Дата на закриване1922 г.
Предстоятелвакантна
Санмитрополит

Амасийската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αμασείας) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Амасия, а по-късно Амисос, на турски Самсун. Титлата на предстоятеля е Митрополит на Амасия, ипертим и екзарх на Черно море.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Кале махала в Амисос (Самсун) с катедралата „Света Троица“

Амасия е основан около 300 година пр. Хр. от крал Митридат Ι Понтийски. Амасийската митрополия е основана в 325 година, първоначално под почетния примат на Кесарийската, а от 451 година директно под управлението на Константинополската патриаршия. В VII век има 6 подчинени епископии, а в ΧΙΙ век – 7. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XIV век не остава нито една, а седалището се мести на север в Амисос. Амисос е основан през VII век пр. Хр. от милетски гърци.[1]

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]

Митрополията граничи с Черно море на север и юг, с Неокесарийската на изток, с Неокесарийската и Кесарийската на юг и с Кесарийската и Неокесарийската (Гангренска част) на запад. Други важни градове в диоцеза са Синопи (Синоп), Егялос (Аянджък), Темискира (Чаршамба), Термодон (Терме), Пафра (Бафра), Неоклавдиуполис (Везиркьопрю), Вувасио (Боябат), Лаодикия (Ладик), Фазимон (Мерзифон) и Ираклия (Ербаа).[1]

Митрополити
Софроний ΙΙ Амасийски (1864 – 1887)
Име Име Управление Забележка Години
Герасим Γεράσιμος ~ 1676[3]
Паисий Παΐσιος септември 1780 – 1809 † ? – 1809
Неофит Νεόφυτος декември 1809 – юли 1826 подал оставка, по-късно амасийски м.
Дионисий Διονύσιος юли 1826 - януари 1827 от силиврийски м., уволнен, по-късно амасийски м. ? – 1877
Неофит Νεόφυτος януари 1827 – август 1828 по-рано амасийски м., подал оставка
Мелетий Μελέτιος август 1828 – ноември 1830 в солунски м. 1772 – 1845
Дионисий Διονύσιος ноември 1830 - септември 1835 по-рано амасийски м., уволнен, по-късно никомидийски м. ? – 1877
Калиник Καλλίνικος септември 1835 - 5 март 1847 † от димотишки м. ? – 1847
Кирил Κύριλλος март 1847 - 21 септември 1855 от еноски м., във вселенски п. 1800 – 1872
Софроний I Σωφρόνιος 27 септември 1855 - 20 септември 1863 от хиоски м., във вселенски п. 1798 – 1899
Софроний II Σωφρόνιος 17 януари 1864 - 28 юни 1887 † от артенски м. около 1800 – 1887
Антим ΙΙ Άνθιμος 22 юли 1887 - 5 февруари 1908 от белградски м., уволнен 1824 – 1909
Герман Γερμανός 5 февруари 1908 – 27 октомври 1922 от костурски м., в янински м. 1866 – 1935
Спиридон Σπυρίδων 27 октомври 1922 – 15 април 1924 от янински м., в янински м. 1873 – 1956
Герман Γερμανός 12 август 1924 – 10 февруари 1935 † от унгарски м. 1866 – 1935
Апостол Απόστολος 25 октомври 1951 - 29 ноември 1957 † по-рано родоски м. 1878 – 1957[2]
Павел Παύλος 5 май 2014 - 4 юни 2022 от шведски м. 1935 – 2022

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 96. Посетен на 13 септември 2014.
  2. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 97. Посетен на 13 септември 2014.
  3. Δελιάλης, Ν. Δύο Πατριαρχικά Σιγίλλια Διονυσίου του Δ' και Γρηγορίου του Ε' // Μακεδονικά (1). 2017. DOI:https://doi.org/10.12681/makedonika.9121. с. 112. Посетен на 19 септември 2020.