Харитон Драговитийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харитон
български духовник
Фотография от 1924 г.
Фотография от 1924 г.

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Религия Православие
Образование Цариградска българска духовна семинария
Подпис Hariton Dragovitiiski Signature (vectorized).svg
Харитон в Общомедия

Харитон е български духовник, драговитийски епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1880 година със светското име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[2] в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижение, а в 1900 година е ръкоположен за йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година.[3] Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[1]

Гробът на епископ Харитон на Централните софийски гробища

На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с викариен епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Умира в София в 25 март 1958 година.[1][6]

Автор е на история на Троянския манастир.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
  2. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 320.
  3. Выпускники Киевской духовной академии 1823-1869, 1885-1915 гг.. // Сайт Александра Александровича Бовкало. Посетен на 8 февруари 2018.
  4. Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. Парцел 46. // София помни. Посетен на 29 март 2019.
  7. Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.
Павел драговитийски епископ
(14 януари 1924 – 25 март 1958)
Йоан
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония