Панарет Петридис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панарет
Πανάρετος
гръцки духовник
Роден
1863 г.
Починал

Религияправославие
Учил вХалкинска семинария

Панарет (на гръцки: Πανάρετος, Панаретос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е с фамилията Петридис (Πετρίδης) в Ганоската и Хорска епархия в 1863 година. В 1887 година завършва Халкинската семинария. Служи като протосингел в Солунската митрополия, след това в Янинската при митрополит Григорий Янински.[2] На 2 февруари 1892 година е избран за титулярен назиански епископ, викарий на Григорий Янински. Ръкополагането му е извършено от митрополит Григорий Янински в съслужение с епископите Василий Веленски и Коницки и Йоан Парамитийски. В 1895 година става архиерейски наместник в Татавла.[2]

На 19 ноември 1896 година е избран за преспански и охридски митрополит. Панарет заема Преспанската и Охридска катедра в Крушево до 18 март 1899 година, когато е преместен начело на Струмишката епархия.[3][1] На 5 октомври 1900 година е избран за елевтеруполски митрополит, който пост заема до 14 юли 1909 година.[1] След това от 14 юли 1909 до 12 август 1910 година заема Галиполска и Мадитоска катедра.[4] В Правища митрополит Панарет активно подкрепя гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като призовава свещениците да сътрудничат на гръцките чети.[1]

От 14 юли 1909 година до 12 август 1910 година е галиполски и мадитоски митрополит.[1] От 12 август 1910 година[4] е илиуполски, а от 21 юни 1912 до смъртта си на 15 февруари 1922 година - имброски митрополит.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
  2. а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Ίμβρου κυρός Πανάρετος. (1863-1922) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 20 септември 2017.
  3. Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
  4. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 60. Посетен на 21 август 2014.
  5. Επισκόπου Παμφίλου Μελησηνού Χριστοδούλου. Τα Ταταύλα: Ήτοι ιστορία των Ταταούλων. Α. Α. Κορομηλά, 1914. σ. 188.
  6. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68. Посетен на 13 август 2014.
Григорий назиански епископ
(20 февруари 1892 – 19 ноември 1896)
Гервасий
Амвросий преспански и охридски митрополит
(19 ноември 1896 – 18 март 1899)
Антим
Йоаким струмишки митрополит
(18 март 1899 – 5 октомври 1900)
Софроний
Дионисий елевтеруполски митрополит
(5 октомври 1900 – 14 юли 1909)
Герман
Йероним галиполски и мадитоски митрополит
(14 юли 1909 – 12 август 1910)
Калиник
Терасий илиуполски и тирски митрополит
(12 август 1910 – 21 юни 1912)
Смарагд
Хрисостом имброски митрополит
(21 юни 1912 – 15 февруари 1922)
Йоаким