Хрисостом Кавуридис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хрисостом
Χρυσόστομος
гръцки духовник

Роден
Починал

Религияправославие
Учил вХалкинска семинария

Хрисостом (на гръцки: Χρυσόστομος, Хрисостомос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 ноември 1870 година в село Мадитос, тогава в Османската империя, днес Еджеабат, Турция. Син е на Георгиос и Мелпомена Кавуридис (Καβουρίδης). Завършва богословското училище на остров Халки в 1901 година, като през същата година е ръкоположен е за дякон от партиарх Йоаким III Константинополски. Седем години служи като дякон в Патриаршията в Цариград. През октомври 1906 година става трети дякон.[1]

На 31 юли е избран за митрополит на Имброската епархия.[2][1] На 5 август 1908 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Константий Сервийски, а на 6 август 1908 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград е ръкоположен за имброски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Константий Сервийски в съслужение с митрополитите Атанасий Кизически, Доротей Никополски и Герман Лероски.[1]

На 14 юни 1912 година (или на 28 юли 1912 година[1]) става пелагонийски митрополит. В Битоля негов дякон е Атинагор Спирос, бъдещ вселенски патриарх.[1] В 1913 година напуска епархията, изгонен от новите сръбски власти. Запазва титлата до 1917 година.[3] В 1918 година е заточен от англичаните в скита Милопотамос на Света гора, където остава до 1922 година. В 1921 година оказва силна съпротва на избора на Мелетий Атински за вселенски патриарх и впоследствие изпада в немилост.[1]

След смъртта на митрополит Партений Валовищки и Мелнишки в 1922 година, на 22 февруари 1922 година Светият синод избира Хрисостом за негов наследник, но той отказва да приеме назначението и на 17 ноември е отстранен.[4][1] Установява се в Александрия, където остава до 1925 година.[1] На 15 април 1924 година е избран за митрополит на новооснованата Неапелагонийска епархия в Кайляри, а на 3 септември 1925 година оглавява новооснованата Филатеска и Гиромерийска епархия.[1]

След това на 27 март 1926 година става лерински митрополит в Лерин.[5] Хрисостом е лерински митрополит до 1932 година, когато напуска поста си заради здравословни проблеми. Не приема новоюлианския календар и е заточван два пъти - в 1935 и в 1951 година. Умира на 7 септември 1955 година.[6][7]

Основател е на гръцката старостилна Църква на истинно-православните християни на Гърция (Синод на Хрисостом).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Ο πρώην Μητροπολίτης Φλωρίνης κυρός Χρυσόστομος. (1870-1955) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 април 2016.
  2. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 68. Посетен на 13 август 2014.
  3. Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies. σ. 25. Посетен на 3 септември 2014.
  4. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 6 декември 2014.
  5. Μανάδης, Νικηφόρος. Τα εκκλησιαστικά της επαρχίας Εορδαίας, σ. 2 // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 11 септември 2015.
  6. Μητροπολίτης πρώην Φλωρίνης Χρυσόστομος Καβουρίδης // Посетен на 17 юли 2013 г.
  7. Τσιότρα, Ζήση. Ο αοίδιμος και ομολογητής πρωθιεράρχης ημών † Μητροπολίτης πρ.Φλωρίνης Κυρός Χρυσόστομος // Архивиран от оригинала на 2013-01-03. Посетен на 17 юли 2013 г.
Йоаникий имброски митрополит
(31 юли 1908 – 14 юни 1912)
Панарет
Стефан пелагонийски митрополит
(14 юни 1912 – 22 февруари 1922)
Варнава
(администратор)
Партений валовищки митрополит
(22 февруари 1922 – 17 ноември 1922)
Неофит
пръв неапелагонийски митрополит
(15 април 1924 – 3 септември 1925)
Йоаким
пръв филиатески и гиромерийски митрополит
(3 септември 1925 – 27 март 1926)
последен
Поликарп лерински митрополит
(27 март 1926 – 1932)
Василий