Струмишко-Скопска епархия
Тази статия е за източнокатолическата епархия в Северна Македония. За римокатолическата вижте Скопска епархия (Римокатолическа църква).
| Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие | |
 „Успение Богородично“ в Струмица | |
| Местно име | Strummnitzensis-Scopiensis |
|---|---|
| Църква | Македонска източнокатолическа църква |
| Страна | Северна Македония |
| Център | Струмица |
| Катедрална църква | „Успение Богородично“ |
| Дата на основаване | 11 януари 2001 г. |
| Предстоятел | Киро Стоянов |
| Сан | епископ |
| Брой църкви | 7 |
| Паство | 11 000 |
| Сайт | katolici.mk |
| Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие в Общомедия | |
Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица во Струмица – Скопје; на латински: Eparchia Beatae Mariae Virginis in Caelum Assumptae Strummnitzensis-Scopiensis) е единствената епархия на Източнокатолическата (униатска) църква в Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Мнозинството български македонски униати емигрират в България след Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година, като част от кукушките униати се установяват в Струмишко. Така Македонският български апостолически викариат е на практика ликвидиран. След като Струмишко е предадено на новообразуваното Сръбско-хърватско-словенско кралство, част от тях отново емигрират в България и се установяват в София и Ново Делчево.
Останалите в Сърбия униати често пъти са принуждавани да сменят народността и вярата си. В Пирава 43 униатски семейства с един свещеник са принудени да се обявят за православни сърби. Църквата, гробището, манастира на евхаристинките и всички други църковни имоти са предадени на новосформираната православна църковна община. Пръснатите из различни селища бежанци от гръцката окупационна зона също са принудени да станат православни сърби. В периода 1913 – 1915 г. в сръбска Македония 222 католически семейства с около 1200 души, 12 свещеници и 28 монахини евхаристинки, предимно в Гевгели, Богданци, Стояково и Палюрци. Върху униатските благотворителни институции са наложени жестоки данъчни такси и полицейски ограничения.[1]
След номиналното ликвидиране на Македонския български апостолически викариат в 1921 година, източните католици във Вардарска Македония са подчинени на униатската хърватска Крижевска епархия.[2]
След ликвидацията на Югославия през април 1941 г. и установяването на българско управление в по-голямата част от Вардарска Македония, униатските енории в Струмишко и Гевгелийско минават под юрисдикцията на Софийската униатска митрополия и епископ Иван Гаруфалов. Във Вардарска Македония има 6 униатски енории с около 3000 униати – в Струмица (кукушки бежанци), Гевгели, Радово (заселено от кукушки бежанци), Нова махала (заселено от кукушки бежанци), Богданци и Стояково. През май 1941 г. енорийските свещеници и църковните настоятели на шестте енории подават изложение до цар Борис III с копия до Министерския съвет и до Министерството на вътрешните работи и изповеданията, с което искат да бъдат зачислени на бюджетна издръжка както е било в Югославия.[2] Авторите пишат:
| „ | Голяма е радостта на всички ни, и на верни и на свещеници, че се възвръщаме наново, след 22 години прекарани в нестихващи надежди всред мъки и страдания за род и родина, в пределите на Отечеството ни – България.[2] | “ |
На 20 ноември 1941 г. епископ Иван Гаруфалов отправя същата молба към премиера Богдан Филов, изтъквайки историческите заслуги за българщината на българите униати от Македония. Молбата на македонските униати обаче не е удовлетворена и те са издържани от Софийската апостолическа екзархия. В униатските енории се връщат почти всички действащи свещеници от стария Македонски български апостолически викариат. След края на войната, в края на 1945 година униатските енории отново са предадени на Крижевската епархия.[2]
На 11 януари 2001 година епархията е възстановена като апостолическа екзархия под името Македонска апостолическа екзархия (на македонска литературна норма: Апостолски егзархат во Македонија; на латински: Exarchatus apostolicus Macedoniaensis). Епископът на Скопската западнообредна епархия изпълнява и функциите на апостолически екзарх на униатите в Северна Македония. От 2005 г. Скопската епархия и Македонската апостолическа екзархия се оглавяват от епископ Киро Стоянов. Екзархията наброява около 11 000 вярващи, 7 енории, 1 епископ и 13 свещеници.[3]
На 31 май 2018 година папа Франциск издига екзархията в епархия под прякото управление на Светия престол и епископ Киро получава титлата Струмишко-Скопски епарх.[4]
Епископи
[редактиране | редактиране на кода]- Йоаким Хербут (2001 – 2005)
- Киро Стоянов (р. 2005)
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]| година | население | свещеници | дякони | монаси | енории | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| кръстени | общо | % католици | брой | мирски | йеромонаси | кръстени на свещеник | мъже | жени | |||
| 2000 | 10.000 | ? | ? | 10 | 7 | 3 | 1.000 | 3 | 23 | 8 | |
| 2001 | 6.320 | ? | ? | 9 | 9 | 702 | 18 | 5 | |||
| 2002 | 11.000 | ? | ? | 8 | 7 | 1 | 1.375 | 1 | 17 | 5 | |
| 2003 | 11.367 | ? | ? | 8 | 7 | 1 | 1.420 | 1 | 18 | 5 | |
| 2004 | 11.398 | ? | ? | 9 | 9 | 1.266 | 18 | 5 | |||
| 2009 | 15.037 | ? | ? | 11 | 10 | 1 | 1.367 | 1 | 18 | 7 | |
| 2010 | 11.228 | ? | ? | 12 | 11 | 1 | 935 | 1 | 18 | 7 | |
| 2013 | 11.305 | ? | ? | 14 | 13 | 1 | 807 | 1 | 18 | 7 | |
| 2016 | 11.374 | ? | ? | 16 | 15 | 1 | 710 | 1 | 18 | 8 | |
| 2018 | 11.444 | ? | ? | 16 | 15 | 1 | 715 | 1 | 18 | 8 | |
| 2020 | 11,476 | ? | ? | 15 | 1 | 16 | 717 | 1 | 18 | 9 | |
| 2022 | 11,419 | ? | ? | 14 | 1 | 15 | 761 | 1 | 15 | 9 | |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Eparchy of Beata Maria Vergine Assunta in Strumica-Skopje (Macedonian) // Catholic Hierarchy. (на английски)
- Macedonian Diocese of Assumption of the Blessed Virgin Mary in Strumica–Skopje // GCatholic. (на английски)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 96.
- 1 2 3 4 Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 199.
- ↑ Annuario Pontificio 2013 // Архивиран от оригинала на 6 октомври 2014. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ Папата Фрањо го воздигна Апостолскиот егзархат во Македонија во Епархија // Католици, 1 јуни 2018. Посетен на 7 април 2019.
| ||||||||||
