Свети Пантелеймон (Велес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“
„Свети Пантелејмон“
St Panteleimon Church Veles.jpg
панорама на църквата, 2007 г.
Map of Veles.png
41.7064° с. ш. 21.7814° и. д.
„Свети Пантелеймон“
Местоположение във Велес
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Велес
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Повардарска
Архиерейско наместничество Велес
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитект Георги Дамянов,
Андрей Дамянов
Време на изграждане 1840 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Пантелеймон“ в Общомедия

„Свети Пантелеймон“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е православна църква в град Велес, Република Македония.

Църквата е катедрален храм на Повардарската епархия на Македонската православна църква.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е разположен на дясната страна на Вардар, в югозападната част на града, на няколкостотин метра от последните къщи. Построен е на висока тераса в рида Вършник, който на изток стръмно се спуска към Велешката клисура и Вардар. Източната лицева страна на храма е обърната към реката.[2] Църквата, разположена срещу по-малката „Свети Спас“ на отсрещния бряг, доминира над градския силует.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата е започнат в 1836 година и на 9 август 1840 година тя е осветена от владиката Игнатий Велешки. Основни дарители са хаджи Георги Драндар, бащата на Антон Драндар, и отец Груьо. Окончателното довършване на църквата трае до 1847 година, а во 1849 година е поставено клепалото. Камбанарията е издигната в 1904-1905 година.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Пантелеймон“ от североизток, 2006 г.

Църквата е изградена от строителите от дебърската фамилия Рензовци - започната е от първомайстор Георги Дамянов и довършена от брат му първомайстор Андрей Дамянов.[3] Дължината на църквата е 30 m, а ширината - 19,1 m, а с нартекса -27 m, като общата площ е около 570 m2 без нартексите и апсидите.[2] Представлява трикорабна базилика с нова за времето си композиция. Рензовци използват плановете на предишните си проекти - „Свети Димитър“ в Битоля и „Свето Благовещение“ в Прилеп, но тук височината и по-голяма - средният кораб е издигнат високо. Трите кораба са отделени с по две редици по седем колони. Над средния кораб за пръв път Рензовци вместо полуцилиндричен свод изграждат има три слепи купола под общ двускатен покрив.[1][2] Куполите са скрити и поставени под общия покрив на сградата по политически съображения.[2]

Емблемата на първомайстора зидар Андрей Дамянов, поместена на една от вътрешните стени на църквата

Стените са от камък и са украсени със слепи издължени арки. Покривната конструкция е направена почти изцяло от дърво. Покритието в конструктивно отношение почива върху сложна система от различни арки. Над женската църква има втора галерия, като и двете са отделено с богато детайлирани аркади. Апсидите са три, с отделни полусферични покриви. От север и от юг отвън са добавени галерии с колонади, а от запад, където сградата опира в склона, вместо притвор има помещение със стълби към емпорията.[1][2]

Нартексът не е развит на запад, тъй като храмът опира в скалата. Стълбището е скрито в западната разширена страна - похват приложен по-късно в следващите църкви на Ренцовци.[2]

Андрей Дамянов оставя надпис отвън върху горния каменен праг на южната врата: „Маiсторо Андреiѧ що прави црквата“. Вътре над западната врата е написано: „Созида се храмъ сей во имѧ свѧтагѡ великомȢченика Пантелимона во лѣто Спасителево 1840.“[4]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Интериорната декорация е с богати архитектурни детайли - колони, капители, разнообразни арки, без да е разточителна.[2] Изписването е частично, а иконостасът не притежава големи художествени качества. Външната архитектура е монументална.[1] Част от декоративните елементи са изработени във византийски стил, а час имат следи от барок. Църквата е известна с прекрасната си акустика добиена в резултат на вграждането на гърнета в зидовете и на използването на люспи от яйца в хоросана.[5]

Архитектурните идеи от „Свети Пантелеймон“ са доразвити от Рензовци в църквата „Успение Богородично“ в щипската махала Ново село.[6]

В двора на църквата е гробът на Андрей Дамянов.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Църква “Св. Пантелеймон” – Велес. // Православни храмове в България. Посетен на 2013-10-25.
  2. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 160.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 159.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 162.
  5. Црквата Свети Пантелејмон. // Општина Велес. Посетен на 2013-10-25.
  6. Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село. // Православни храмове в България. Посетен на 2013-10-25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония