Антон Драндар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Драндар
български книжовник
Фото Жан Малво, Брюксел
Фото Жан Малво, Брюксел

Роден
Починал

Образование Виенски университет
Антон Драндар в Общомедия

Антон Георгиев (Хаджигеоргиев) Драндар с псевдоним А. Брутус (на френски: Antoine G. Drandar) е виден български общественик, книжовник и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1837 в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония в семейството на хаджи Георги и Мария Драндар. Баща му през 1836 г. получава от султан Махмуд II берат за свободно пътуване. Учи в Будапеща от 1850 година, където завършва лицея Сони, а по-късно право, политика и дипломация във Виена и Лондон. След завършване на университетското си образование Драндар живее дълго в Англия, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Испания и Германия, като се отдава на сериозна работа, изучавайки политическата организация и нравите във всяка от тези държави. Връща се в българските земи и става търговец в Солун.

В писмо до Георги Раковски от 17 юни 1862 година Димитър Карамфилович пише:

Само двамата со господ. Антония Драндаровича... що се ежедневно бориме с тукашните ни сограждане българе, в които духат фенерско-гръцкиат вкоренил им се е и се не можи тъй лесно отрве и преправи, но хвала Богу, постепенно остануват се и мога ся реча, почти са заборавили вече що е това грък... Ваший от чисто блгарско срдце искр приятел Д.П.Карамфилович.[1]

След Руско-турската война Драндар се мести в столицата на новоосвободена България и работи като заместник-председател на Градския съд, а по-късно в Министерство на външните работи организира първото пресцентър бюро в България.

„Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie“

В 1884 година Драндар издава на френски книгата Cinq ans de regne. Le prince Alexandre de Battenberg en Bulgarie (Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване). Иван Вазов пише в рецензията си за книгата:

Г. А. Драндар, който е в България от освобождението ѝ и е бил дописник на разни европейски вестници даде ни да видим една книга, назначена да запознае европейския свят с България, написана от българин. Книгата на г. Драндара е написана на френски. Доколко е изпълни сполучливо тоя труд, за това свидетелствуват добрите отзиви, с които се прие изобщо в Европа. Г. Лавеле посвети на книгата една твърде симпатична статия. В нея са изложени всичките събития от освобождението на България до възстановяването на коституцията. Г. Драндар не е всякога безпристрастен в съжденията си за лицата и работите, но това е почти невъзможно да се иска от един списател, който не е можел да се отнася безучастно към събитията, които описва. Впрочем той не крие своите симпатии и антипатии. Качествата, които отличават както изложението, тъй и язикът, удвояват интереса, който представлява само по себе си книгата...[2]

Драндар е дописник на различни големи немски, френски и английски вестници, като засяга въпроси на балканската политика. В българските периодични издания пише по педагогически въпроси. Личен секретар е на царица Елеонора.

Умира в 1925 година в София. Носител е на български орден „За граждански заслуги“, втора степен (1898, 1907), Златен медал за изкуство и наука, френския орден на Академичните палми (1900), сръбския „Свети Сава“, трета степен (1899), и черногорския „Данило“ (1902, 1907), „Свети Станислав“, втора степен (1907), „Свети Александър“, втора степен (1917).[3]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Драндар
  • „Положението на християните в Македония“, Лайпциг, 1867
  • „Турската администрация в Македония“, Лайпциг, 1868
  • „Въпросът за капитулациите и премахването им в Княжество България“, Париж, 1883
  • „Търговските договори и въпросът за данъците и акцизите в България“ Париж
  • „Княз Александър Батенберг в България. Петте години князуване“, Париж, 1884
  • „Политическите събития в България. От 1876 до наши дни“, Брюксел, 1896[4]
  • „Положението на славяните и румънците в Австро-Унгария” Брюксел, 1900
  • „По повод едно движение в Македония”, Брюксел, 1900
  • „България под управлението на княз Фердинанд“, 1908

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 195 - 196.
  2. Вазов, Иван. Събрани съчинения, том 18, Български писател, София, 1957, стр. 466 - 467.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 226.
  4. Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 434.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония