Възнесение Господне (Ботевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Възнесение Господне.

„Възнесение Господне“
Church of the Ascension of Christ, Botevgrad 01.jpg
Местоположение в Ботевград
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Ботевград
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Ловчанска
Архиерейско наместничество Ботевградско
Изграждане 1860 г.
Съвременно състояние действащ храм
„Възнесение Господне“ в Общомедия

„Свето Възнесение Господне“ е постоянно действаща църква от Ботевградска духовна околия на Ловчанската епархия на Българската православна църква.[1] Основана е през 1864 година и се намира в Ботевград, Софийска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата се започва от 1860 и продължава до 1864, когато на Спасовден е осветена. Зографисването ѝ приключва през 1866 г.[2] Счита се, че на мястото на днешната църква е имало параклис, върху чийто основи е издигната по-късна църква под името „Свети Георги“. През 1826 г. към нея функционира килийно училище. Според краеведа Ташко Нинов през 1860 година върху основите на старата църква „Свето Георги“ е построен храмът „Възнесение Господне“ с дарителства на самунджиевци, начело с Нако Вълков. За строител се сочи самоукият врачешки майстор Вуно Марков. Живописта в храма не е подписана, но въз основа на художествена оценка се смята, че първият зограф е дебърският майстор Блаже Дамянов от Тресонче. Изписана е само годината, в която приключва зографисването на храма.[3] Иконите и иконостасът са част от експозицията на Ботевградския исторически музей.[4]

Според Димитър Палчев, реставратор при последното зографисване на църквата през 90-те години на ХХ век, тя е горяла два пъти от издигането си до днес. Той свидетелства, че след почистване на саждите е попаднал на два по-стари стенописни пласта. Ремонт на църквата е извършен и през 2012[5].

На храмовия си празник Спасовден през 1970 г. църквата е обявена за паметник на културата с историческа стойност и местно значение.[6]

Първосвещеници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстьо Никифоров
  • Тошко Цветанов Димитров

Свързани паметници[редактиране | редактиране на кода]

В двора на църквата се намират гробове на някои ревностни богомолци, а също така и на руски воини, сражавали се в Арабаконак по време на Освободителната война. Под трите руски паметника почиват тленните останки на осем от руските воини, загинали в сражението под Маркова чукла и Арабаконак. Паметниците са издигнати през 1878 г. [7][8]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Павел Дишев, „Паметници на освободителната война в Ботевградския край“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Карта на обектите в община Ботевград
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония