Босилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Босилово
Босилово
— село —
Знаме
      
Герб
Assembly of Municipality Bosilovo (3).jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4406° с. ш. 22.7278° и. д.
Босилово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 357 m
Население 1698 души (2002)
МПС код SR

Босилово (на македонска литературна норма: Босилово) е село, център на община Босилово на Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е със смесено население. В 1842 година е построена църквата „Свети Атанасий“ („Свети Атанас“).[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 465 жители, от които 430 българи християни и 35 турци.[2]

В учебната 1903-1904 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише:

То [Босилово] броеше около 80 семейства... В селото имаше само един чифлик, откъдето селяните се снабдяваха с обработваема земя и дворове. Селяните се деляха на българи и гъркомани. Черквата „Св. Атанас“ бе затворена от девет години. Гъркоманите знаеха, че ако черквата се отвори, тя ще бъде само българска, защото българите имаха свещеник в селото, а гъркоманите нямаха... Тогава се яви едно трето мнение: черквата да се отвори и да се редуват българи и гъркомани. Тоя ред продължи три месеца, докато гръцкият свещеник отказа да идва в селото и черквата остана на българите.[3]

Драгомиров успява да примири двете партии и да организира в селото комитет на ВМОРО.

В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 320 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Босилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1698 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1697
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата, Струмица. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 159.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 106-107.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония