Гечерлия
Тази статия е за днешното струмишко полско село. За бившето подогражденско село вижте Гечерлия (Огражден).
| Гечерлия Гечерлија | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Гечерлия | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 214 m |
| Население | 373 души (2002) |
| Основаване | 1935 |
| Пощенски код | 2430 |
| МПС код | SR |
Гечерлия или Гечерли, среща се и като Нова Гечерлия (на македонска литературна норма: Гечерлија, Гечерли или Нова Гечерлија), е село в община Босилово, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от град Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Стара Гечерлия
[редактиране | редактиране на кода]Старото струмишко село Гечерлия се е намирало в подножието на Огражден, на 3 километра северно от днешното едноименно полско село, между Чанаклия и бившето село Хамзали. Исторически е било населено от мюсюлмани. По време на Балканските войни (1912 – 1913) мюсюлманите са били изселени и на тяхно място са се заселили бежанци от Кукушко, които са били разделени на православни и католици униати, като православните били повече.
Селото е било изселено в 1924 година след сблъсъци на четници на ВМРО със сръбски сили в местността. Старите гечерлии се преселили в града или в струмишки села, като Куклиш и Сарай.[1]
Нова Гечерлия
[редактиране | редактиране на кода]Нова Гечерлия е основанa през 1935 година с усилия на властите в Кралство Югославия като сръбско колонистическо село.[2]
Селото е имало две успоредни улици. Всяка улица е имала по 14 къщи, общо 28, с около 200 жители. Всички къщи са били построени в един и същ, така наречен динарски тип. Жителите са били сърби, произхождащи от околностите на Книн, от Лика и от околностите на Враня.[3] Всяко домакинство е имало от 5 до 10 хектара земя. Селото е имало общ кладенец за питейна вода и гробище. Жителите на селото ходели на църква и училище в съседното село Сарай.[2]
През 30-те и 40-те години на ХХ век в Струмишко е била широко разпространена маларията. Някои от селяните решили да напуснат Струмишко поради маларията, но други са се приспособили.[4][5]
По време на инвазията на Югославия през април 1941 година от Страните от Оста, всички колонисти в селото се обявили за хървати.[6] Колонистите са изселени по време на войната. В селото се заселват нови жители които продължават да живеят в селото и след войната.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 373 жители, всички македонци.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 73 – 74. (на сръбски)
- ↑ а б Трифуноски, Ј. Ф. Српско колонистичко насеље – Нова Гечерлија // Гласник Српског географског друштва 53 – 54. 1973. с. 138.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 314. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 320. (на македонска литературна норма)
- ↑ Трифуноски, Ј. Ф. Српско колонистичко насеље – Нова Гечерлија // Гласник Српског географског друштва 53 – 54. 1973. с. 138 – 139.
- ↑ Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 426. (на македонска литературна норма)
- ↑ Трифуноски, Ј. Ф. Српско колонистичко насеље – Нова Гечерлија // Гласник Српског географског друштва 53 – 54. 1973. с. 139.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
