Секирник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Секирник
Секирник
— село —
„Свети Никола“
„Свети Никола“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4381° с. ш. 22.7939° и. д.
Секирник
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 202 m
Население 1194 души (2002)
Пощенски код 2433
МПС код SR

Секирник (изписване до 1945 година: Сѣкирникъ, на македонска литературна норма: Секирник) е село в община Босилово на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Секирник е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 183 българи, 56 мюсюлмани и 13 цигани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирникъ е населявано от 730 жители, всички турци.[2]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Секирник живеят 15 турци, а останалите жители на селото са българи.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 1194 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 1193
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

На 8 декември 2007 година, въпреки че в Секирник няма католици и след седемгодишна съпротива от страна на местното население, в селото е осветена католическата униатска църква „Свети Никола“.[5]

Паметник на русалията в Секирник

От 2010 година през август селото е домакин на ежегодния фестивал на русалиите Среща на русалии – фолклор (Средба на русалии – фолклор).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Секирник
  • Flag of Bulgaria.svg Велин Динишев, деец на ВМРО[6]
Починали в Секирник
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Михаилов Гашпаров, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X.
  3. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Осветена новоизградената католичка црква во Секирник. // Утрински вестинк. 9 декември 2007 г. Посетен на 24 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2014-02-27 в Wayback Machine.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 55
     Портал „Македония“         Портал „Македония