Секирник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Секирник
Секирник
— село —
„Свети Никола“
„Свети Никола“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4381° с. ш. 22.7939° и. д.
Секирник
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Босилово
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 202 m
Население 1194 души (2002)
Пощенски код 2433
МПС код SR

Секирник (на македонска литературна норма: Секирник) е село в община Босилово на Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Секирник е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 183 българи, 56 мюсюлмани и 13 цигани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 730 жители, всички турци.[2]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Секирник живеят 15 турци, а останалите жители на селото са българи.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 1194 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 1193
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

На 8 декември 2007 година, въпреки че в Секирник няма католици и след седемгодишна съпротива от страна на местното население, в селото е осветена католическата униатска църква „Свети Никола“.[5]

Паметник на русалията в Секирник

От 2010 година през август селото е домакин на ежегодния фестивал на русалиите Среща на русалии – фолклор (Средба на русалии – фолклор).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Секирник
  • Flag of Bulgaria.svg Велин Динишев, деец на ВМРО[6]
Починали в Секирник
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Михаилов Гашпаров, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 188 – 189
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05 
  5. Осветена новоизградената католичка црква во Секирник. // Утрински вестинк. 9 декември 2007 г. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 108, л. 55
     Портал „Македония“         Портал „Македония