Никола Попгеоргиев (учител)
| Никола Попгеоргиев | |
| български учител и дарител | |
 | |
| Роден |
25 септември 1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 февруари 1915 г.
|
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Попгеоргиев.
Никола Попгеоргиев (Папа) (изписване до 1945 година: Никола попъ Георгиевъ) е български учител и дарител от Македония.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 25 септември 1855 година в солунското село Коняри, тогава в Османската империя. Учи в гръцки гимназии в Атина и Солун с издръжката на гръцкото „Ученолюбиво дружество“.[1] В 1877 година завършва класическа филология в Атинския университет, специализира в Мюнхен от 1889 до 1891 година.[1][3] Учителства в градовете Солун, Битоля, Пловдив и Одрин.[1]
Установява се в Свободна България и от 1895 година до смъртта си е учител по латински и старогръцки език в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“. Научните му занимания са в областта на палеографията, латинската и гръцката граматика и съчиненията на класическите автори.[1]
Умира в Русе на 23 февруари 1915 година.[1]
След смъртта му, на 29 юни 1928 година от името на съпрузите, съпругата му Младена Георгиева (? - 1938), дъщеря на видния учител Параскев Дамянов и на Анастасия Д. Бояджиева, завещава три дюкяна за образуване на фондация „д-р Никола Георгиев и Младена д-р Георгиева“ при Русенската мъжка гимназия. Фондацията има за цел издържане на ученици и съществува до 1951 година. Дареният имот е оценен на 792 400 лева. Освен това Попгеоргиеви даряват и къща, чиито приходи да се дават за сиропиталището на сираците от войните и за черквата „Свети Никола“ в Русе.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Д-р Никола Георгиев и Младена д-р Георгиева // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 8 декември 2022.
- ↑ Роден Никола Попгеоргиев // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе. Посетен на 17 декември 2022 г.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
