Софрони Стършенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софрони Стършенов
български лесовъд
Роден
Софрони Цветанов Стършенов
Починал
1960 г. (70 г.)

Образование Битолска българска класическа гимназия
Научна дейност
Област Лесовъдство

Софрони Цветанов Стършенов е български учен, виден лесовъд.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1890 година в западномакедонския български град Кичево, тогава в Османската империя. Софрони е най-малкото дете в многодетно семейство. Баща му Цветан Стършенов има бояджийница в Кичево и е виден член на Кичевската българска община, като също така е и певец в църква, учил при Иван Генадиев.[2] Дядо му Йоаким е виден учител и борец за запазване на българщината в Македония. Софрони е кръстен на най-големия си брат, който е отровен и умира в навечерието на завършвнето си на Солунската гимназия, а на 40-ия ден от смъртта му се ражда най-малкият син на Цветан, кръстен на брат си Софрони.[1]

Софрони завършва прогимназия в родния си град, а след това работи в бояджийницата на баща си, тъй като баща му отказва да го прати да учи в Солун, страхувайки се да не бъде отровен и той от гърци. След застъпничество на Козма Дебърски Софрони е изпратен от баща си да учи в българската гимназия в Битоля, където завършва четвърти гимназиален клас с отличие. След това се записва в турската гимназия, която завършва също с отличие. Заминава да следва лесовъдство в Цариград на издръжка на Българската екзархия. По време на Балканските войни в 1913 година бяга в Свободна България и в София се явява пред министъра на земеделието, търсейки работа. Става управител на горския разсадник „Коньовица“ и Борисовата градина. След Междусъюзническата война Софрони Стършенов заминава отново за Цариград и взима последните си изпити. Завършва лесовъдство в университета с отличие. На 27 октомври 1913 година се завръща в София.[1]

Става лесничей в Габрово, където се жени за Тотка Райкова от Трявна. В 1915 година заминава за Солунския фронт.[1]

Стършенов създава разсадник и залесява Голия баир над жп линията в Трявна, което обаче засяга интересите на редица местни жители, които издействат от властите той да бъде наказан, а разсадникът - разрушен. Стършенов обаче успява да се пребори и в крайна сметка успява да залеси Голия баир. Друго голямо негово постижение е създаването на парка Чучура. В 1934 - 1935 година царица Йоана построява детски санаториум на Голия баир. Стръшенов работи като заместник-началник на горите на служба в министерството.[1] Като такъв изпраща най-хубавите екзотични горски дървета и храсти от всички разсадници в детския санаториум в Трявна, заради което е наказан „за местен патриотизъм“.[3]

В периода 1920 - 1930 година в Международния арбитражен съд в Хага се водят големи дела срещу България относно горите в Родопите и Рила за връщането им на предполагаеми частни собственици. Министерството на земеделието възлага на Стършенов да проучи всички достъпни турски архиви и да събира данни за собствеността на горите. Стършенов събира документи, превежда ги и доказва, че горите са били държавна, а не частна собственост, като изготвя специален доклад до министерството. Стършенов е подложен на корупционен натиск, като са му предложили един милион лева срещу оттегляне на информацията. След като Стършенов отказва, докладът му изчезва. Стършенов го изготвя наново и го предава директно на българскиия адвокат в Хага Коларов, като благодарение на него значителна част от делата са спечелени от българската страна. В 1928 година турска делегация от лесовъди и други специалисти, в която влизат и негови бивши състуденти, предлага на Стършенов поста началник на горите в Турция, но той отказва. В 1934 година нова делегация, начело с министъра на горите на Турция, отново кани Стършенов, но той пак отказва.[3]

В началото на 30-те години на XX век работи по поддържането и укрепването на пороищата в БДЖ. В периода 1935 - 1940 година Стършенов е на служба в Министерството на земеделието, работи като началник секция „Залесяване“ в Самоков, след това отново е в министерството, а после е областен началник по горите в Хасково, където развива голяма дейност по арондиране и устройство на горите в областта. След освобождението на Вардарска Македония в 1941 година Стършенов става областен началник на горите в Битолска област. След това заема същата длъжност в Горна Джумая (Благоевград), където се пенсионира.[3]

Заедно с друг виден български лесовъд, Тодор Димитров, издава от 1931 до 1938 година „Горски справочник“, който дълги години е ценно помагало в практическата дейност на лесничеите.[4]

В 1933 - 1934 година Стършенов публикува учебник по турски език и речник с новата турска азбука, които имат голям успех.[3]

Умира в 1960 година в Трявна.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Гора, том 48. Комитет по горите, 1992. с. 18.
  2. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 133.
  3. а б в г Гора, том 48. Комитет по горите, 1992. с. 19.
  4. Гора, том 53. Комитет по горите, 1997. с. 26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония