Емануил Попдимитров (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за българския общественик и писател от Македония. За българския писател от Западните покрайнини, вижте Емануил Попдимитров.

Емануил Попдимитров
български юрист, писател и общественик
Роден
1894 г.
Починал

Етнос българи
Учил в Софийски университет
Семейство
Баща Благой Димитров
Братя/сестри Стефан Димитров

Емануил Благоев Попдимитров (изписване до 1945 година: Емануилъ попъ Димитровъ) е български общественик, писател, юрист и деец за национално освобождение от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попдимитров е роден в 1894 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на Благой Димитров. Завършва Софийския университет, специалност право. През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в продоволствен транспорт на МОО.[1] Взема участие в Първата световна война като запасен подпоручик. Попдимитров заема различни длъжности в Министерството на правосъдието след края на войната. В 1925 година става член на Национални комитет на Съюза на македонските братства,[2] а в 1931 година става и негов председател.

Емануил Попдимитров е автор на стихосбирката „Песни за родната земя“ от 1929 година, в която споменава местности от Македония. Издава драматичната хроника „Цар Самуил“ в 1937 година.[3]

Убит е от Лев Главинчев след Деветосептемврийския преврат в 1944 година.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
  2. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 158.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 204.
  4. Парцел 3. // София помни. Посетен на 2 ноември 2020 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Македония“         Портал „Македония