Обикновен тис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновен тис
Taxus baccata01 by Line1.jpg
Обикновен тис от декоративната градина "Пре Кателан" в Париж.
Природозащитен статут
Status iucn2.3 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Taxaceae Тисови
род: Taxus Тис
вид: T. baccata Обикновен тис
Научно наименование
Уикивидове Taxus baccata
Linnaeus, 1753

Обикновеният тис (Taxus baccata), наричан също отровачка, е иглолистно дърво от семейство Тисови. Той е двудомно дърво, което в редки случаи (в Кавказ) може да достигне до 28 м височина, но често се развива като храст или малко дърво със сивокафява кора на стъблото. Листата са разположени гребеновидно в два реда в хоризонтална равнина, низбягващи по клонката. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу по светли, матови. На мъжките дървета рано напролет се образуват огромен брой дребни кълбести макроспорофили "шишарчици", съставени от няколко прашници, разположени в пазвата на малки люспи. Женските екземпляри формират по младите клонки многобройни единични семепъпки, които са зелени и незабележими. Но наесен зрелите семена отдалеч се виждат по клонките. Месестата им обвивка (арилус) издава присъствието им с яркомалиновочервения си цвят. Тази сочна обвивка е сладка и служи за храна на птиците, а в някои страни се използва и от хората. Тисът е силно отровен, тъй като съдържа алкалоида таксин и гликозида таксикатин в цялото растение и семената, с изключение само на арилуса. Но както често се среща в природата, отровността му е относителна. Има сведения, че младите клонки се ядат от козите в Странджанския район. Дървесината на тиса е плътна, без смолести канали и с характерно жълточервено оцветяване. Цени се за изработване на предмети за бита. У нас се среща в почти всички планини, но е представен с единични екземпляри или малки групи. Най-голямото му находище е в Средна Стара планина над село Скобелево, Павелбанско. На Витоша се среща над квартал Бояна в района на едноименния водопад при надморска височина от 1100—1200 метра. Тисът достига възраст до 4000 години, така че той наистина е един природен паметник. Листата и младите клонки се използват в народната медицина при нервни и сърдечни заболявания и при простуда, а от съдържащите се в тъканите отровни вещества се разработват противотуморни лекарствени препарати. Декоративно защитено растение.

Фотогалерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Conifer Specialist Group. Taxus baccata. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 1998. Посетен на 24 декември 2008.

Има естествено находище в местноста "Диканарника"близост до Боров дол област Сливенска под връх Чумерна на площ 0,1xa със височина 6-7м на видима възраст 300-400години.Насаждението е в добро състояние.По земята има фиданки от тис 6-7 на кв.м