Тисови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тисови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:E. siphonogama
отдел:Голосеменни (Gymnospermae)
клас:Coniferae
семейство:Тисови (Taxaceae)
Научно наименование
Gray, 1822
Синоними
  • Cephalotaxaceae Neger, 1907
Тисови в Общомедия
[ редактиране ]

Тисови (Taxaceae) е семейство иглолистни растения. Те са силно разклонени дребни дървета и храсти.[1]

Листата на тисовите са вечнозелени, спирално разположени, с бледозелени или бели ивици от долната страна. Повечето видове са двудомни, по-рядко – еднодомни. Мъжките шишарки са дълги 2 – 5 cm и разпръскват полена си в началото на пролетта. Женските шишарки са силно редуцирани със само по една люспа и едно семе. При узряването на семето люспата се развива в месест арилус, образувание, характерно за тисовите и наподобяващо плод. Зрелият арилус е ярко оцветен, мек, сочен и сладък. Той се използва за храна от птиците, които разпръскват твърдото семе с изпражненията си.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

В миналото тисовите често са разглеждани като различни от другите иглолистни и са обособявани в отделен разред Taxales. В наши дни те обикновено се включват, заедно с всички останали иглолистни, в разред Бороцветни, тъй като ДНК-анализите показват, че те са монофилетични с останалите семейства в разреда.[2][3] Тази класификация е подкрепена и с микроморфологични изследвания.[4]

Родовете Torreya и Amentotaxus, в миналото причислявани към семейството, в резултат на генетични изследвания са преквалифицирани в сродното семейство Cephalotaxaceae. Други класификации включват цялото семейство Cephalotaxaceae в семейство Тисови, което в този случай обхваща 6 рода и около 30 вида.[3] Основните разлики между Taxaceae и Cephalotaxaceae са, че при първите арилусът обвива семето частично, а не изцяло, шишарката узрява за 6 – 8 месеца, вместо за 18 – 20 месеца, и зрялото семе е дълго 5 – 8 mm (с изключение на род Austrotaxus, при който достига 25 mm), вместо 12 – 40 mm.

Най-старият потвърден член на семейство Тисови е Palaeotaxus rediviva от началото на юрата, открит в Швеция. Фосили на видове от съществъващия и днес родAmentotaxus от средната юра в Китай показват, че през тази ера тисовите вече значително са се диверсифицирали.[5]

Широко дефинираното семейство Тисови (включително Cephalotaxus) се състои от 6 съществуващи рода и около 30 вида. Cephalotaxus е прехвърлен от самостоятелното си семейство Cephalotaxaceae в Тисови. Филогенетични свидетелства подкрепят наличието на много близко родство между Cephalotaxus и други членове на Тисови,[6][7][8] а морфологичните разлики са несъществени.

Родове:[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Manchester, S.R.. Fruits and Seeds of the Middle Eocene Nut Beds Flora, Clarno Formation, Oregon. // Palaeontographica Americana 58. 1994. с. 30 – 31.
  2. Chase, M. W. и др. Phylogenetics of Seed Plants: An Analysis of Nucleotide Sequences from the Plastid Gene rbcL. // Annals of the Missouri Botanical Garden 80 (3). JSTOR, 1993. DOI:10.2307/2399846. с. 528.
  3. а б Price, R. A. (2003). Generic and familial relationships of the Taxaceae from rbcL and matK sequence comparisons. Acta Hort. 615: 235 – 237.
  4. Anderson, E. и др. Analyzing the Reproductive Biology of Taxus: Should It be Included in Coniferales?. // Acta Horticulturae (615). International Society for Horticultural Science (ISHS), 2003. DOI:10.17660/actahortic.2003.615.22. с. 233–234.
  5. Dong, Chong и др. Middle–Late Jurassic fossils from northeastern China reveal morphological stasis in the catkin-yew. // National Science Review 7 (11). 2020-06-18. DOI:10.1093/nsr/nwaa138. с. 1765–1767.
  6. Quinn, C. J. и др. Familial Concepts and Relationships in the Conifer Based on rbcL and matK Sequence Comparisons. // Kew Bulletin 57 (3). JSTOR, 2002. DOI:10.2307/4110984. с. 513.
  7. Rai, Hardeep S. и др. Inference of higher-order conifer relationships from a multi-locus plastid data set.. // Botany 86 (7). Canadian Science Publishing, 2008. DOI:10.1139/b08-062. с. 658–669.
  8. One thousand plant transcriptomes and the phylogenomics of green plants. // Nature 574 (7780). Springer Science and Business Media LLC, 2019. DOI:10.1038/s41586-019-1693-2. с. 679–685.