Петър Китанов
| Петър Китанов | |
| български революционер | |
 Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал |
Горна Джумая, Османска империя |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Партия | Народна федеративна партия (българска секция) |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Китанов |
| Петър Китанов в Общомедия | |
Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]
След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3][4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
-
Четите на Петър Китанов и Ичко Бойчев през Хуриета -
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански, Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев -
Портрет от Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 77.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 434.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 220.
