Александър Андреев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Андреев.
| Александър Андреев | |
|---|---|
| български революционер | |
![Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански[1], Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев Чапата.](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA-1932K-1-438-7.JPG) Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански[1], Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев Чапата. | |
| Роден | |
| Починал | 1928 г.
София, България |
| Александър Андреев в Общомедия | |
Александър Иванов Андреев, наречен Чапата[2], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Андреев е роден на 20 юли 1883 година в град София. Завършва прогимназия в София и през 1901 година става четник Кръстю Асенов в Гевгелийската чета. По-късно е четник в четите на Христо Чернопеев и Иван Наумов Алябака, с когото действа в Кичевско и Велешко, а от август 1907 година става велешки районен войвода.
След Младотурската революция, през юли 1908 година се завръща в София, но когато на следната 1909 година Тодор Александров, Христо Чернопеев и други дейци възобновяват дейността на ВМОРО, Александър Андреев отново активно се включва в революционното движение. През май 1911 година отново е войвода на чета във Велешко, а в 1912 година действа с четата на Тане Николов в Солунско и Ениджевардарско.[4]
Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – в партизанските части, организирани и водени от ВМОРО. През първата световна война участва в потушаването на Топлишкото въстание под командването на Михаил Думбалаков.[5]
След 1918 г. се оттегля от активна революционна дейност и се установява да живее в София, където умира в 1928 година.[6][7][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пощенска картичка на Александър Стефчов
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
- ↑ Четата на Александъръ Андреевъ-Чапата и Стефанъ Кондаковъ. // Илюстрация Илиндень 4 (24). Илинденска организация, Мартъ 1929-1930. с. 3.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 20.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 310.
- ↑ Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 9.
