Константин Самарджиев Джемото
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Самарджиев.
| Константин Самарджиев | |
|---|---|
| български революционер | |
 1908 г. Фото Димитър Крепиев, София. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
| Починал |
Дабиля, Османска империя |
| Подпис | .svg) |
| Константин Самарджиев в Общомедия | |
Прави: Мирчо Икономов, Пандо Попманушев, Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.
Константин (Костадин) Самарджиев, наречен Джемото,[1] е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Самарджиев е роден на 15 май 1884 година в струмишкото село Дабиля, тогава в Османската империя.[2] Завършва българското педагогическо училище в Сяр през 1903 година и учителства в Дабиля между 1903 – 1904 година и Робово 1904 – 1905 година.[3] Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през август на 1905 година.[4] През лятото на 1905 година е арестуван и лежи в солунския затвор Еди куле. От май 1906 до юли 1908 година е четник при Христо Чернопеев. След Младотурската революция от юли 1908 година е назначен за Мюдюр в Струмишко и Новоселско.[3]
През 1909 година той е между учредителите на Народна федеративната партия (българска секция) в Солун. По настояване на Христо Чернопеев Джемото става мюдюрин в Ново село. През декември 1909 година Джемото заедно с другите струмишки дейци, напуска партията и заедно с Чернопеев, Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикаля Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.[5] В началото на 1910 година четиримата минават в България и Джемото е временно интерниран във Враца заедно с Хаджиманов по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[6]
В средата на май 1910 сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Константин Самарджиев заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове.[7] Джемото загива край родното си село на 1 август 1911 година в престрелка с останалия на турска страна Атанас Караманов, който също загива.[3][8][9][10]
Думбалаков пише за Джемото:
| „ | Едно от хилядите деца на революцията, Джемо бе изпитан борец и активен местен деятел... буден българин.[11] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, Обяснителен текст, стр. 40, 55.
- ↑ а б в Костадинъ Самарджиевъ. // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 13.
- ↑ Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
- ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 250.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 101 - 110.
- ↑ Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 256.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 147.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 131.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 415.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 61.
Портал „