Дабиля
| Дабиля Дабиља | |
| — село — | |
.JPG) | |
  Дабиля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 201 m |
| Население | 1647 души (2021) |
| Пощенски код | 2400 |
| МПС код | SR |
| Дабиля в Общомедия | |
Дабиля, още Дабеле или Дабиле (на македонска литературна норма: Дабиља, Дабиље), е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дабеле (Dabélé) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]
Според данните от преброяването през 2021 година Дабиля има 1647 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1509 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 134 |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дабиля
Атанас Караманов (1863 – 1911), български учител и революционер- Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на ВМОРО[8][9]
- Костадин Самарджиев Джемото (1884 – 1911), български революционер, деец на ВМОРО
- Панде Филев Смилков, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО.[10]
- Стоян Георгиев (? – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
- Починали в Дабиля
- Димитър Василев Хесапчиев (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 – 174.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129
| |||||||||||||||||||
