Злешево
| Злешево Злешево | |
| — село — | |
  Злешево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Плавуш |
| Надм. височина | 441 m |
| Население | 454 души (1948 г.) |
| МПС код | - |
| Злешево в Общомедия | |
Злѐшево или Злѐшово (на македонска литературна норма: Злешево) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западната част на котловината Песо поле, в североизточната част на Плавуш, на 2,5 км от Костурино.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име *Злеш, производно от зъл и -еш, подобно на Добр-еш, Мил-еш, Рад-еш. Сравними са чешките местно име Zlešice и лично име Zleš и полското местно име Zleszyn.[1]
През Средновековието
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в грамота на Йоан и Константин Драгаш, вероятно от 1374 година, според която Константин бил отнел Злешово от властела си Дабижив и го дарил на манастира Св. Пантелеймон.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Злешево се споменава в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 123 жители, всички християни.[3] Век по-късно, в османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година селото е отбелязано под името Излешева с 13 джизие ханета (домакинства).[4] По време на османското владичество Злешево от християнско село става мюсюлманско.[5]
През XIX век Злешево е чисто турско село в Струмишката каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Флежово (Fléjovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 135 мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злешово е населявано от 185 жители, всички турци.[7]
В България и Югославия
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война, с Букурещкия договор от 10 август 1913 година селото става част от Царство България.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Злешово живеят 360 турци, а останалите жители на селото са българи.[8]
След Първата световна война, според Ньойския договор от 27 ноември 1919 година, селото трябва да стане част от Кралството на сърби, хървати и словенци, което става през 1920 година.
По време на Втората световна война, през втората половина на 1944 година, жителите на Злешево и съседното Чепели отказват да се мобилизират в редовете на комунистическата съпротива. Според Пандевски и Стоев те са били убедени да откажат „от някои реакционни елементи от турска народност“. Въпреки това мобилизацията е извършена през декември 1944 година.[9]
Според преброяването от 1948 година Злешево има общо 454 жители. Според преброяването от 1953 година Злешево има общо 547 жители, от които 545 турци и 2 северномакедонци.[10] През втората половина на 50-те години на XX век всички жители на селото се изселват в Турция.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Злешево
Никола Кръстев Георгиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 646.
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 114-5, бел. 41
- ↑ Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 311. (на македонска литературна норма)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 288
- ↑ а б Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник Српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 74.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186 – 187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 461 – 462. (на македонска литературна норма)
- ↑ Население на Република Македонија според изјаснувањето за етничката припадност, по населени места, според пописите на население 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 1994 и 2002 година (согласно територијалната организација од 1996 година) // МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија. Посетен на 12 февруари 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 10
| |||||||||||||||||||
