Велюса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Велюса
Вељуса
— село —
Изглед към Велюса.
Изглед към Велюса.
North Macedonia relief location map.jpg
41.4761° с. ш. 22.5675° и. д.
Велюса
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Струмишко поле
Надм. височина 262 m
Население (2002) 1552 души
МПС код SR
Велюса в Общомедия
Велюшкият манастир.

Велюса (на македонска литературна норма: Вељуса) е село в община Струмица на Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1080 година[1] струмишкият епископ Мануил изгражда западно над днешното село в планината Еленица Велюшкия манастир, посветен на „Света Богородица Милостива“ (Елеуса), който съществува и до днес. Най-вероятно селото дължи името си на него, като етимологията на името Велюса се извежда от прозвището на Света Богородица – Елеуса, т.е. Милостива, подобно на битолското село Велушина. Манастирът се споменава в редица средновековни извори.

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Велюса е посочено като село с 75 домакинства, като жителите му са 228 българи и 39 мюсюлмани и 8 цигани.[2] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[3]

В 1895 година в селото са преброени 690 българи и 225 турци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 915 жители, от които 690 българи-християни и 225 турци.[5]

В учебната 1904 – 1905 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише за Велюса:

Имаше около 160 къщи, от които 40 турски с най-лошите турци в околията. От християнските 120 къщи само 20 – 30 бяха български и от тях при другите учители е имало само 8 – 9 ученика, които са седели на един чин... Но за учебнава 1904 – 1905 във Велюса имаше само българско училище и в селата всички бяха българи. Единствено монасите в манастира бяха гърци, но учителя нямаше ученици... Аз събрах около 75 деца, които разделих на четири отделения и започнах редовни занятия.[6]

В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 256 българи екзархисти, 720 българи патриаршисти гъркомани и 40 българи протестанти. Там функционират българско и гръцко училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година четири души от Велюса са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Велюса живеят 55 турци, а останалите жители на селото са българи.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 1552 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 1548
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 0

В селото има основно училище „Гоце Делчев“, поща, аптека, православен девически манастир „Света Богородица Милостива“, православна църква „Успение на Пресвета Богородица“ и методистко-евангелиска църква. Местният футболен клуб се казва Еленица.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велюса

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература за Велюшкия манастир[редактиране | редактиране на кода]

  • Petit, L. Le monastère de Notre Dame de Pitié. – Известия Русского археологического института в Константинополе. Т. VI, 1900, 1 – 153.
  • Иванова, Вяра. Стари църкви и манастири в българските земи, IV-VII вв. – Годишник на Националния музей, 4, 1922 – 1925, 429 – 582.
  • Милетич, Любомир. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. – Македонски преглед, 2, 1926, № 2, 35 – 48.
  • Трайчев, Георги. Манастирите в Македония. С., 1933, 256 с.
  • Laurent, V. Recherches sur l'histoire et la cartulaire de Notre-Dame de Pitié à Stroumitza. – Echos d'Orient, 1934, № 33, 5 – 27.
  • Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването ѝ до завладяването на Балканския полуостров от турците. Фотот. изд. С., 1995; 3 изд. С., 2007, 360, 616 с.;
  • Јовановић, М. О Водочи и Вељуси после конзерваторских радова. – Зборник на Штипскиот народен музеј. Штип, 1, 1959, 131 – 135.
  • Djurić, V. J. Fresques du monastère de Veljusa. – In: Akten des XI Intern. Byzant. Kongresses, 1958. München, 1960, 113 – 121.
  • Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 176 – 177.
  • Миљковиќ-Пепек, П. Вељуса, манастир Св. Богородица Милостива во селото Вељуса кај Струмица. Скопје, 1981.
  • Лазарев, В. Н. История византийской живописи. М., 1986, 100 – 101.
  • Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония, 1912 – 1916. Съст. Петър Петров. С., 1993, 79 – 80, 199.
  • Корнаков, Д. Македонски манастири. Скопје, 1996, 180 – 186; 2 изд. 2005, 119 – 122.
  • Джурич, В. Византийские фрески. Средневековая Сербия, Далмация, славянская Македония. М., 2000, 31 – 33, 331 – 332.
  • Опись имущества к уставу монастыря Елеусы (Милостивой) в Велюсе близ Струмицы. – В: Бельтинг, Х. Образ и культ: история образа до эпохи искусства. М., 2002, 581 – 582.
  • Лосева, О. В., А. В. Крюков. Велюса. – В: Православная энциклопедия. Т. 7. М., 2004, 541 – 542;
  • Стефанов, П., архим. Манастирът Велюса – в миналото и днес.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 186 – 187.
  3. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр.1
  4. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 21.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр.160.
  6. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 169 – 170.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.106 – 107.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Општина Струмица. Населени места. Вељуса.
Населени места в Община Струмица
Струмица | Баница | Банско | Белотино | Велюса | Водоча | Габрово | Градско Балдовци | Дабиля | Добрейци | Дорломбос | Злешево | Костурино | Куклиш | Мемешли | Муртино | Орманли | Попчево | Просениково | Раборци | Рич | Съчево | Свидовица | Три води | Чепели
     Портал „Македония“         Портал „Македония