Света Троица (Дабиля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
| „Света Троица“ „Света Троица“ | |
_(1).JPG) Общ изглед | |
 Местоположение в Дабиля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дабиля |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Струмишко |
| Изграждане | 1868 година |
| Статут | действащ храм |
| „Света Троица“ в Общомедия | |
„Света Троица“ (на македонска литературна норма: „Света Троица“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Дабиля, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е построен в 1868 година.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба са разделени с пет двойки колони.[2] На колоните лозовите филизи се редуват със сложни барокови преплитания в златни и тъмни тонове.[3] Изписани са имитации на палмови листа.[4] Таванът е касетиран с много полета и профилирани, изписани бордюри. Във всяко поле има изписан цвят. На равния таван на централния кораб в овален медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител, което обикновено се изписва в купола.[4] Медальоните в централния кораб са допълнени от радиално подредени позлатени дървени пръчки, резбовани, групирани в снопове по три, които създават триизмерен ефект, подчертан чрез контраста на златните им отблясъци на тъмния фон.[5]
От юг и запад има открит трем. На запад е пристроена камбанария.[6] Апсидата на изток има четири полукръгли пиластри и две полупиластри в ъглите, вероятно първоначално свързани с дъги, формирайки слепи ниши, които са се загубили при по-късните обнови на църквата.[7]
По западната и по източната фасада има по чети пиластъра, свързани с три дъги, от които средната е значително по голяма и така се постига ефекта на триумфална арка, решение типично за поствизантийските църкви тип вписан[8] кръст. Този ефект е нарушен с доиззиждането на кулата камбанария на западната фасада. Крайните пиластри не се на ъглите, а към средата и с ъгъла са свързни с широка полудъга. На страничните фасади е изпълнена същата концепция с по-малки дъги на западния край и по-големи в средния дял. Крайните пиластри както и на късите фасади са свързани с полудъга и така аркадния низ тече около целия обект.[9]
Прозорците са с полукръгли арки (окулуси). На източната фасада в голяма кръгла мандорла е разположен равностранен фитоморфен кръст (четирилистна детелина).[10] Отстрани на централния прозоречен отвор има два по-малки кръгли.[11]
Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са изписани, а капителите и арките са измазани.[3]
Иконопис[редактиране | редактиране на кода]
В същата 1868 година иконите на храма са изработени от струмишкия майстор Григорий Пецанов – Петър и Павел, Архангел Михаил, Константин и Елена, Троица, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и други. Иконата на Света Троица е надписана: „Δια χειρος Γρηγοριου ά Ζογραφου υῖου Πετζα του ἐκ Στρωμνιτσης ουαριου, α αωξἠ (=1868)“. Освен иконите, Пецанов рисува и стенописите по тавана на централния кораб в храма в Дабиля (композицията „Бог Саваот“), емпорията на галерията, където са изписани четиримата пророци Даниил, Исай, Йезекиил и Амос, и украсява колоните с растителни и геометрически мотиви на тъмен фон, като успява да постигне художествено единство.[12][13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 213. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207 - 208. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 208. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 286.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)
