Христо Попстоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Христо Попстоилов
български фолклорист

Роден
Починал
6 май 1908 г. (28 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Образование Софийски университет,
Виенски университет

Христо Попстоилов Ников е български фолклорист.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попстоилов е роден на 15 август 1879 година в многочисленото семейство на поп Стоил в село Лешко, днес в България, тогава в Османската империя. Майка му е Цвета Илкова Мазнеева от село Логодаж. Брат е на учения Антон Попстоилов. През 1888 – 1889 г. постъпва в първо отделение на училището в Лешко при учителя Костадин Бояджиев от Горна Джумая. В 1892 г. завършва четвърто отделение при учителя Смилен Димитров от село Падеш. Завършва първи клас в Горна Джумая. На 14-годишна възраст е назначен за учител в село Бучино, където преподава до 1895 г. В този период започва да записва народни песни, гатанки, пословици и други народни творби. През 1895 г. заминава при брат си Антон в София, където учи в Софийската мъжка гимназия. Завършва в 1901 г. След това постъпва в Софийския университет като студент по славянска филология при Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и Александър Теодоров-Балан. Като студент обнародва фолклорни и езикови материали. В 1904 година издава „Горноджумайски говор“, а в 1905 година „Дейност на Венелина по българския фолклор“ и други. Завършва през 1905 г. и по предложение на Историко-филологическия факултет на Софийския университет Министерство на народното просвещение му отпуска стипендия за специализация по славянска филология във Виенския университет. Защитава докторска дисертация през ноември 1907 г. на тема „Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки“ при проф. Ватрослав Ягич. Това е първият научен труд върху българските гатанки, публикуван посмъртно в 1914 година. След завръщането си в България е назначен за учител по немски език в Пловдивската мъжка гимназия. Умира в Пловдив на 6 май 1908 г.[1][3][2]

Използва псевдонима Хайдушки. Пише в цариградския вестник „Вести“ и в списанията „Българска сбирка“, „Училищен преглед“, „Славянски глас“, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и други.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
  2. а б Попстоилов, Антон. Д-р Христо П. Стоилов. // Сборник за народни умотворения и народопис кн. 30. 1914. с. 9 – 13.
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 375.
     Портал „Македония“         Портал „Македония