Христо Попстоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Попстоилов
български фолклорист

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Етнография
Образование Софийски университет,
Виенски университет

Христо Попстоилов Ников е български фолклорист.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Попстоилов е роден на 15 август 1879 година в многочисленото семейство на поп Стоил в село Лешко, днес в България, тогава в Османската империя. Майка му е Цвета Илкова Мазнеева от село Логодаж. Брат е на учения Антон Попстоилов. През 1888 – 1889 г. постъпва в първо отделение на училището в Лешко при учителя Костадин Бояджиев от Горна Джумая. В 1892 г. завършва четвърто отделение при учителя Смилен Димитров от село Падеш. Завършва първи клас в Горна Джумая. На 14-годишна възраст е назначен за учител в село Бучино, където преподава до 1895 г. В този период започва да записва народни песни, гатанки, пословици и други народни творби. През 1895 г. заминава при брат си Антон в София, където учи в Софийската мъжка гимназия. Завършва в 1901 г. След това постъпва в Софийския университет като студент по славянска филология при Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и Александър Теодоров-Балан. Като студент обнародва фолклорни и езикови материали. В 1904 година издава „Горноджумайски говор“, а в 1905 година „Дейност на Венелина по българския фолклор“ и други. Завършва през 1905 г. и по предложение на Историко-филологическия факултет на Софийския университет Министерство на народното просвещение му отпуска стипендия за специализация по славянска филология във Виенския университет. Защитава докторска дисертация през ноември 1907 г. на тема „Класификация и стилистични обяснения на българските народни гатанки“ при проф. Ватрослав Ягич. Това е първият научен труд върху българските гатанки, публикуван посмъртно в 1914 година. След завръщането си в България е назначен за учител по немски език в Пловдивската мъжка гимназия. Умира в Пловдив на 6 май 1908 г.[1][3][2]

Използва псевдонима Хайдушки. Пише в цариградския вестник „Вести“ и в списанията „Българска сбирка“, „Училищен преглед“, „Славянски глас“, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и други.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
  2. а б Попстоилов, Антон. Д-р Христо П. Стоилов. // Сборник за народни умотворения и народопис кн. 30. 1914. с. 9 – 13.
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 375.
     Портал „Македония“         Портал „Македония