Петър Корабаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Корабаров
български военен деец
Роден
Починал
1 май 1905 г. (50 г.)

Петър Арсов (Арсениев) Корабаров (Карабаров, Корабов[1]) е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българска война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Корабаров е роден 1 януари 1855 година във Велес, в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на подполковник Панчо Корабаров. Семейството му участва в българските църковни и просветни борби в града. Отива да учи в Русия, между 1870 – 1876 година завършва гимназията в Николаев и е пансионер при Тодор Минков,[2] а в 1879 година завършва Второ военно Константиновско училище в Санкт Петербург. Служи в шести артилерийски полк. Работил в 4-то областно интенданство. Служил в двадесет и четвърти пехотен черноморски полк и дванадесети пехотен балкански полк.[3]

По време на Сръбско-българската война в 1885 година ръководи артилерийската лаборатория в Русе и придадените към нея работилници, които отговарят за изпращането на артилерийски и пехотни бойни припаси на фронта. Подпомага отбраната на Видинската крепост. За участието си във войната е отличен с орден „Свети Александър" V степен.

В 1887 година участва в Русенския бунт на офицерите-русофили, заради което е уволнен от армията, емигрира в Русия и постъпва в руската армия. В 1898 година след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България и служи в артилерийските полкове.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 312.
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 130.
  4. suedinenie.com[неработеща препратка]