Димитър Цилев
| Димитър Цилев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1901 г.
|
| Починал | 10 септември 1944 г.
|
| Учил в | Гръко-френски колеж „Дьо ла Сал“ |
Димитър Цилев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Цилев е роден през 1901 година в град Солун,[1] но по произход е от Кукуш, получава образованието си във френското училище в Солун, а по-късно следва във Виена. Научава френски, немски, италиански, английски и унгарски език. Димитър Цилев се присъединява към ВМРО, става секретар на Иван Михайлов и главен редактор на вестник „Маседоан“ през 1933 година. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е обявен за национално издирване,[2][3] но успява да избяга зад граница и се установява в Унгария.[1] Димитър Цилев е поканил Георги Димчев в адвокатската си кантора на ул. „Лавеле“ №16 в София, където му съобщил, че по покана на Иван Михайлов се налага да замине за Загреб. [4] След като Нацистка Германия разбива Кралска Югославия през април 1941 година заедно с Петър Гребенаров са сред първите българи влезли във Вардарска Македония.[5] Застъпва се за идеята Македония да получи автономия. През 1943 година заминава през Солун за Атина, където провежда разговори с генерала от Вафен-СС Валтер Шимана за създаването на организацията „Охрана“. На 16 юни 1944 година група ръководена от Димитър Цилев и Георги Димчев се среща с комендант майор Хайдер от СС във Воден и започва организирането на доброволчески чети към организацията.[1]
Убит е на 10 септември 1944 година на път от Македония към Западна Европа.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 150-151.
- ↑ Гребенаров, Александър. Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО. // Македонски преглед (2). 2004. с. 125-148.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 201, 268.
- ↑ Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 8.
- ↑ Нанев, Сотир. Македония 1941 Възкресението, архив на оригинала от 26 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130926160331/http://bugarash.150m.com/bitolja.htm, посетен на 2011-02-02
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 447 - 448.
