Димитър Цилев
| Димитър Цилев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 септември 1944 г.
|
| Учил в | Гръко-френски колеж „Дьо ла Сал“ |
Димитър Цилев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Цилев е роден през 1901 година в град Солун[1] или в Кукуш;[2] по произход е от Кукуш. Получава образованието си във френското училище в Солун, а по-късно следва във Виена. Научава френски, немски, италиански, английски и унгарски език. Димитър Цилев се присъединява към ВМРО, става секретар на Иван Михайлов и главен редактор на вестник „Маседоан“ през 1933 година. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е обявен за национално издирване,[3][4] но успява да избяга зад граница и се установява в Унгария.[1] Димитър Цилев кани Георги Димчев в адвокатската си кантора на ул. „Лавеле“ №16 в София, където му съобщава, че по покана на Иван Михайлов се налага да замине за Загреб.[5]
След като Нацистка Германия разбива Кралска Югославия през април 1941 година, Цилев заедно с Петър Гребенаров е сред първите българи, влезли във Вардарска Македония.[6] Застъпва се за идеята Македония да получи автономия. През 1943 година заминава през Солун за Атина, където провежда разговори с генерала от Вафен-СС Валтер Шимана за създаването на организацията „Охрана“. На 16 юни 1944 година група ръководена от Димитър Цилев и Георги Димчев се среща с комендант майор Хайдер от СС във Воден и започва организирането на доброволчески чети към организацията.[1]
Убит е на 10 септември 1944 година на път от Македония към Западна Европа.[7][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 150-151.
- ↑ Алманах на българските нациоални движения след 1878 г. София, Академично издателство Марин Дринов, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 368.
- ↑ Гребенаров, Александър. Поверителни документи за мерките на деветнадесетомайците срещу ВМРО // Македонски преглед (2). 2004. с. 125-148.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 201, 268.
- ↑ Радовски, Александър. Македонски истории. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1603-8. с. 8.
- ↑ Нанев, Сотир. Македония 1941 Възкресението, архив на оригинала от 26 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130926160331/http://bugarash.150m.com/bitolja.htm, посетен на 2 февруари 2011
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 447 - 448.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 368.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Македонството като понятие“, публикувано във в. „Обзор“, бр. 87, София, 1936 година
- „В люлката на мъките“, Пета част, – спомен на Георги Димчев за „Охрана“ и дейността на Димитър Цилев, София, ок. 1970 година
- „Спомени IV – Освободителната борба 1924-1934 г. (продължение)“ – спомените на последния лидер на ВМРО Иван Михайлов, които съдържат биографични данни и характеристика на Димитър Цилев, Indianapolis, USA, 1973 година
