Линотопска художествена школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линотопска школа
Palatitsia St Demetrios Church Fresco 1570.jpg
Фреска на Свети Димитър от църквата „Свети Димитър“ в Палатиция, дело на зографа Николаос от Линотопи, 1570 г.
Вид иконопис,
дърворезба,
златарство
Период XVI – XIX век
Държава Османска империя
Център Линотопи

Линотопската художествена школа е художествена школа, развивала се през XVI – XIX век във влашкото грамоско село Линотопи, унищожено в 1769 година от албански банди. Линотопските майстори са зографи, златари, резбари (теладури) и гравьори.[1][2][3][4][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

XVI век[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на майстор от Линотопи е в зографския надпис от 1570 година в „Свети Димитър“ в Палатиция, в който се казва, че стенописите са дело на зографа Николай от Линотопи.[1][6]

В 1589 година линотопските зографи Михаил и синът му Константин (Коста) изписват манастира „Рождество Богородично Фотму“ в Етолия.[1][7] В 1599 година Михаил Зограф и помощникът му Николай изписват манастира „Успение Богородично Макриалекси“ в Като Лавдани, Погони.[8][1][9]

XVII век[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис на неизвестен светец от „Свето Преображение Господне“ в Дряново, Николаос от Линотопи, 1652 г.

Вероятно дело на представители на Линотопската школа са стенописите в църквата „Свети Захарий“ в грамоското село Загар, датиращи от края на XVI - началото на ΧVII век.[1] Също така без изрично споменаване в надпис, но стилово линотопски са стенописите във „Възнесение Господне“ в Щип (1610), в „Успение Богородично“ в Зервати (1605/1606), в „Свети Николай“ в Литонявища (1620-1622/3), в „Свети Архангели Позерски“ в Костур (1622), в Патерския манастир в Зица (1631) и в „Света Богородица Неволяни“ в Мегаловрисо (1638/9) (вероятно дело на Николай Зограф).[1]

Дело на линотопски майстори са стенописите от Домовищкия манастир „Света Параскева“, датиращи от началото на XVII век.[10]

В 1617 година майстор Михаил изписва църквата „Свети Илия“ в дропулското село Георгуцати и католикона „Благовещение Богородично“ в съседното Ванища, днес в Албания.[1] В 1618 - 1619 година Михаил и Константин изписват „Свети Николай“ във Вица, Загори, и се подписват „из ръцете на Михаил Зограф и сина му Константинос от село Линотопи“,[1][11] а в 1619 - 1620 година двамата изписват храма „Свети Мина“ в Монодендри, Загори.[1][12] В 1626 година Михаил Зограф изписва католикона на манастира „Преображение Господне“ в Цатиста, днес в албанската част на Погони.[13][1] Зограф Йон от Линотопи изписва църквата „Свети Атанасий“ в Рилево в 1627 година, както се разбира от зографския надпис в храма.[14][1]

В 1630 година от линотопски майстори е изписан Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“.[15] В 1630 година Михаил с помощниците си Константин и Николай изписва „Свети Николай“ в Саракинища.[16][1] В 1632 година Николаос изписва църквата „Свети Николай“ в Меляни, Пърметско.[17][1] В 1632 – 1646 година линотопски майстори изписват манастира „Свети Илия“ в Тирнавос.[1] В 1634 Михаил изписва католикона на Спилейския манастир „Рождество Богородично“ в Саракинища.[18][1] В 1639 година Николай изписва „Свети Николай Томанов“ в Костур.[19][1] В 1645 - 1646 година Николай и Теолог от Линотопи изписват манастира „Свети Атанасий“ в Загора.[20][1] В 1646 година зограф Константин изписва църквата „Успение Богородично“ в Цервари, Загори.[1][21]

В 1652 година зограф Николай изписва католикона на манастира „Свето Преображение Господне“ в Дряново.[22][1] В 1656 година Константин син на Михаил и помощникът му Николай изписват католикона на манастира „Свети Илия“ в Стегополи.[23][1] В 1656 година според надписа в храма Йоанис Николау издига, а братята Николай и Георги от Линотопи изписват манастирската църква „Успение Богородично“ в масторохорското село Зерма.[1][24]

XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Света Богородица Одигитрия от 1789 година от Кушнишкия манастир, дело на златаря Георги Писка от Линотопи, Национален исторически музей, София
Реликварий от 1788 г., Национален исторически музей, София

Димитрий син на Николай Зограф по време на управлението на Арсений Вако, епископ на Гора и Мокра (8 август 1685 - 16 юли 1714) изписва църквата „Свети Атанасий“ в Лънга, Мокра, днес Албания.[25][1]

От XVIII век има много примери за линотопски сребърни изделия, дърворезби и медни гравюри. В Кушнишкия манастир е имало запазени няколко произведение на школата - сега загубеният сребърен обков на иконата на Света Богородица Спилеотиса от 1765 година;[1] една фиала за аязмо от 1779 година,[1] сребърен реликварий с позлата от 1788 година и една икона на Света Богородица Одигитрия от 1789 година, дело на златаря Георги Писка от Линотопи (днес и двете в Националния исторически музей, София).[1] Линотопски майстори изработват в 1767 година красивия резбован иконостас на манастира „Свети Висарион Дусику“,[1] царските двери и вероятно иконостаса на църквата „Свети Николай“ в Месария, позлатени в 1782 година от Константинос от Линотопи,[1] части от иконостаса на Големия Метеор в 1791 г.,[1] и две медни гравюри от 1763 година в Хилендарския манастир.[1]

XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Пътуващи линотопски майстори продължават да работят по джамии и по къщите на богати бегове през XIX век.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του. // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Посетен на 10 юли 2015.
  2. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 249 – 266. Посетен на 9 септември 2015.
  3. Τούρτα, Αναστασία. Εικόνες ζωγράφων από το Λινοτόπι (16ος-17ος αιώνας). Νέα στοιχεία και διαπιστώσεις για τη δραστηριότητά τους. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα (Τόμος ΚΒ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 341 – 356. Посетен на 10 септември 2015.
  4. Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών. // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241-2018. σ. 331 – 357. Посетен на 10 септември 2015.
  5. Куюмджиева, Маргарита. Зографи от селищата на планината Грамос: Линотопи и Грамоста. // Пътища на балканските зографи. Посетен на 1 юни 2019 г.
  6. KTHTOPIKH ΕΠΙΓΡΑΦΗ TOY ΑΓΙΟΥ ΔΗΜΗΤΡΙΟΥ ΤΗΣ ΠΑΛΑΤΙΤΣΑΣ. // Σύλλογος Παλατιτσιωτών. Посетен на 8 юли 2015.
  7. Ιερή Μονή Φωτμού Αιτωλίας. // Νέα Εποχή. Посетен на 7 юли 2015.
  8. Θεομητορικές Μονές του Νομού Ιωαννίνων. // Θησαυρός γνώσεων και ευσεβείας.
  9. Αποτύπωση σημείων όπου αναπτύσσονται δραστηριότητες εναλλακτικού τουρισμού. // Δήμος Πωγωνίου. Посетен на 7 юли 2015.
  10. Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 10 юли 2015.
  11. Βίτσα Ζαγορίου. // Romianews. Посетен на 8 юли 2015.
  12. Μονοδένδρι αξιοθέατα. // Web-Greece.Gr. Посетен на 9 юли 2015.
  13. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 255. Посетен на 9 септември 2015.
  14. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583.
  15. Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών. // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241-2018. σ. 331. Посетен на 10 септември 2015.
  16. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Λινοτόπι - Βετέρνικο. // Ελλάδος Περιήγηση - Η άλλη Ελλάδα. Посетен на 10 юли 2015.
  17. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 257. Посетен на 10 септември 2015.
  18. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 258. Посетен на 10 септември 2015.
  19. ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΟΣ ΑΡΧΟΝΤΟΣ ΘΩΜΑΝΟΥ (ΕΝΟΡΙΑ ΕΛΕΟΥΣΗΣ). // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Ασύρματα Ευρυζωνικά Δίκτυα Ν.Α. Καστοριάς. Посетен на 10 юли 2015.
  20. Καζαμία-Τσέρνου, Μαρία. Αμβρόσιος, Επίσκοπος Μεδιολάνων. Εικονογραφική προσέγγιση. // Σύνθεσις (1. Appendix – Conference Proceedings "Ambrose of Milan in Christian Literature and Theology"). Ιούνιος 2014. ISSN: 2241-2964. σ. 89. Посетен на 10 септември 2015.
  21. Παπαζήσης, Τ. ∆. Ανάδειξη του Μετσόβου ως ομφαλού της τουριστικής ανάπτυξης της Πίνδου. // Посетен на 10 юли 2015.
  22. Πέτκος, Αντώνιος, Μαρία Τσιάπαλη. Μονή Μεταμόρφωσης του Σωτήρος. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 10 юли 2015.
  23. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 261 – 262. Посетен на 9 септември 2015.
  24. Ι.Μ. Ζέρμας – Πλαγιά. // Ιερές Μονές Κονίτσης. Посетен на 7 юли 2015.
  25. Γιακουμής, Κωνσταντίνος. Κριτική έκδοση επιγραφών συνεργείων από το Λινοτόπι στις περιφέρειες της ορθόδοξης Εκκλησίας της Αλβανίας. // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας, Αθήνα Περίοδος Δ' (Τόμος ΚΑ'). 2000. ISSN 1105-5758. σ. 263. Посетен на 9 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония