Георги Атанасов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маестро Георги Атанасов)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Атанасов.

Георги Атанасов (композитор)
Портретна снимка на Георги Атанасов. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Георги Атанасов. Източник: ДА „Архиви“
Информация
Роден
Починал
17 ноември 1931 г. (49 г.)
Георги Атанасов (композитор) в Общомедия

Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.

Автор е на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски оперети, които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, маршове, детски песнички, пиеси за пиано и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов – второто и третото десетилетие на 20-ти век – са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барелеф на Г. Атанасов в Пазарджик

Маестро Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството му е съпътствано от мизерия и недоимък. От малък проявява музикалното си дарование и една случайност му помага да започне първите си уроци по пиано при композитора Панайот Пипков, който безплатно обучава останалото без родители момче. На 15-годишна възраст започва да учи музикална теория, тромбон и пиано в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити. Не успява да завърши и се връща в България през 1898 г.

През 1901 г. заминава за Италия, където следва композиция и контрапункт при Пиетро Маскани в консерваторията в Пезаро. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“.

Отново се завръща в родината си и започва да работи като капелмайстор в Хасково, Карлово и Пловдив, до 1914 г. когато се мести в София. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914 – 20; 1923 – 26]) и във Военното училище (1920 – 23; 1926 – 31). Работи и като диригент на оркестъра на Софийската опера (1922 – 23).

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като Бетховен, Вебер, Моцарт, Бах, Чайковски, Глинка, както и до произведения на български композитори като Никола Атанасов (Симфония № 1, 1918), Панчо Владигеров (Първи клавирен концерт, 1920), Добри Христов, Петко Наумов, Саша Попов, Ана Тодорова и други.

Първата си опера – „Борислав“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на Иван Вазов. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „Гергана“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение в България. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „Запустялата водениеца“, либретото е от Александър Морфов и „Цвета“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет – „Косара“ (1926) по либрето на Боян Дановски и „Алцек“ (1930) по либрето на Петър Карапетров. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.

Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.

На 49-годишна възраст маестро Атанасов развива много тежка форма на диабет, което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Действащи лица и изпълнители на операта „Цвета“ с положителна резолюция за определения състав от композитора ѝ Маестро Георги Атанасов. София, 11 октомври 1928. Източник: ДА „Архиви“

Маестро Георги Атанасов е автор на:

  • 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
  • 1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска оперета за възрастни
  • 5 детски оперети:
    • 1909 – „Болният учител“
    • 1911 – „За птички“
    • 1912 – „Самодивско изворче“
    • 1915 – „Малкият герой“ (изгубена)
    • 1920 – „Златното момиче“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976