Цвета (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Цвета“
Композитор Георги Атанасов
Либретист Войдан Чернодрински
ОсноваМакедонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински
Действия 4
Премиера 24 октомври 1924 (като оратория)
31 октомври 1925 (като опера)
Действащи лица

Цвета (сопран) – селско момиче

  • Спас (тенор) – млад момък, овчар
  • Благуна (алт) – майка на Цвета
  • Траян (бас) – баша на Цвета
  • Дуко (баритон) – брат на Цвета
  • Богдан (тенор) – селянин
  • Кум (баритон)
  • Гавре (тенор) и Тренко (баритон) – овчари
  • Кръста (сопран) и Петкана (мецосопран) – потурчени българки
  • Осман бег (баритон)
  • Пашата (бас)
  • Селим ходжа (бас)
  • Секретар на пашата (баритон)
  • Прислужница на бега (мецосопран)
  • Заптие (бас)
  • Английски (без пеене), Руски (баритон) и Френски консул (без пеене)
  • Първа жена (сопран), Втора жена (сопран), Трета жена (мецосопран)
  • Селяни, селянки, моми, момци, жътвари, жътварки, заптиета, ханъми, танцьорки, войници

„Цвета“ е българска опера на композитора Георги Атанасов, завършена на 21 септември 1924 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът на „Цвета“ е по популярната драма „Македонската кървава сватба“ от Войдан Чернодрински. Този сюжет привлича Маестро Атанасов както със своя битов характер, така и с патриотичния си дух. Чернодрински се съгласява да напише либретото и преработва драмата от петактна в три действия и една картина, а след това в четири действия. Вдъхновеният композитор не изчаква Чернодрински да завърши либретото и започва да пише музиката на части (както му ги дава либретистът). Също като за операта „Гергана“ Маестро Атанасов търси темите си от фолклора, за да обрисува най-вярно и ярко музикалните образи. В партитурата той посочва всички по-главни теми отделно – както македонските, така и турските народни песни.

Композиторът завършва първия вариант на операта на 21 септември 1924 г. Тъй като по това време единственият оперен театър в България – Софийската опера, е свалила всички български опери от сцена под претекст, че художественото им равнище е много ниско, Маестро Атанасов е принуден да постави творбата си като оратория. Концертното изпълнение на „Цвета“, тогава носеща името на драмата, е изнесено на 24 октомври 1924 г., в салона на Военния клуб в София под диригентството на композитора. Концертът е посрещнат радушно от публиката и критиката и след една година (на 31 октомври 1925 г.) операта е поставена на сцената на частния оперетен Кооперативен театър (диригент Илия Стоянов, режисьор Стоил Стоилов). След изнасянето ѝ композиторът открива някои слабости в произведенито и го преработва почти изцяло, като вече го озаглавява „Цвета“. В този вид операта е поставена за първи път в Софийската народна опера на 18 март 1929 г., под диригентството на Венедикт Бобчевски.

Действащи лица и изпълнители на операта „Цвета“ с положителна резолюция за определения състав от композитора ѝ Маестро Георги Атанасов. София, 11 октомври 1928. Източник: ДА „Архиви“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976.